Намисли си число

— Направихме акустичен анализ тази сутрин и разпечатката показва по-голямо напрежение, когато честотата се увеличава.

— Тоест?

— Височината на тона силно се различава в отделните изрази, дори в отделните думи, като при всеки от тези случаи гласът е сравнително по-малко напрегнат при ниски честоти.

— Което означава, че онзи, който се е обадил, се е напрягал да говори във високия регистър, а всъщност по-ниските честоти са били по-естествени?

— Именно — потвърди тя с неопределения си глас, по който човек не би могъл да познае пола й. Все пак гласът й не бе лишен от определена привлекателност: — Доказателствата не са безспорни, но имат голяма степен на вероятност.

— А какво ще ни кажете за фоновите шумове? — Клайн наистина бе заинтригуван.

Впрочем този въпрос живо интересуваше и Гърни. Той бе разпознал звука на преминаващи превозни средства, което значеше, че обаждането е било направено някъде на открито — може би натоварена улица или търговски център.

— Ще знаем повече, когато ги усилим през филтъра, но засега преценяваме, че има три типа звуци — самият разговор, шумът от уличното движение и бръмченето на някакъв двигател.

— Колко време ще отнеме филтрирането?

— Зависи от сложността на записаните данни — спокойно отговори Уиг. — Бих казала, от дванайсет до двайсет и четири часа.

— Направете ги дванайсет.

Последва неловко мълчание, за създаването на което Родригес имаше истински талант, след което Клайн отправи въпрос към всички присъстващи по принцип:

— А какво мислите за това с шепненето? Кой не е трябвало да чуе числото деветнайсет, избрано от Мелъри? — Той се обърна към Гърни: — Вие имате ли някаква представа?

— Не. Но силно се съмнявам, че има нещо общо с притеснението да не бъде чуто числото.

— И защо, ако не е тайна? — предизвика го Родригес.

— Защото шепненето не е най-добрият начин да се предпазиш да не те чуят — прошепна Гърни, за да подчертае думите си. Наистина се чуваше доста силно. — Това прилича на някои други странни елементи в случая.

— Като например какво? — настоя Родригес.

— Ами, например, защо в бележката не е казано със сигурност дали ще е през ноември, или през декември? Защо и пистолет, и счупена бутилка? На какво се дължи мистерията със следите от стъпки? И още един малък проблем, който никой не спомена — защо няма следи от животни?

— Какво? — Родригес буквално зяпна.

— Кеди Мелъри заяви, че тя и съпругът й са чули крясъците на някакви животни, които се биели зад къщата — това е причината той да слезе долу и да погледне през задната врата. Само че никъде в близост не бяха намерени животински следи — а те щяха да личат много добре в снега.