Авемпарта

-И?

- Какво имаш предвид с това „ и “? - запита Ройс, сочейки към стената.

- И какво стана? Защо се усмихваш? - Ейдриън внимателно изследваше стената за нещо пропуснато, малка дупка, дръжчица, ключалка, но не видя нищо. Изглеждаше по същия начин.

- Отвори се - каза Ройс.

Ейдриън и джуджето се взираха объркани в Ройс.

- Какво имаш предвид?

Ройс погледна през рамо, като че това щеше да направи всичко ясно.

- Да не сте ослепели и двамата? Вратата е широко отворена. Вижда се коридор, който...

- Те не могат да го видят - прекъсна го магьосника.

Ройс премести поглед от магьосника към Ейдриън.

- Не виждаш, че вратата е широко отворена? Не виждаш огромната двойна триетажна врата?

Ейдриън поклати глава:

- Изглежда както и преди малко.

Магнус кимна в съгласие.

- Не могат да видят, защото не могат да влязат - обясни магьосникът. Ейдриън видя Ройс да поглежда нагоре, следвайки погледа на магьосника и очите на крадеца се разшириха.

- Какво? - запита Ейдриън.

- Елфическа магия. Предназначена е да не позволява на враговете да прекрачат отвъд тези стени. Виждат само солиден камък. За тях входът е затворен.

- Ти можеш да го видиш? - Ройс запита Есрахаддон.

- О, да, без проблеми.

- Тогава защо ние двамата го виждаме, а те - не?

- Вече ти казах, това е магия, предназначена да държи враговете на разстояние. Бях поканен в тази кула преди деветстотин години. Бе изоставена моментално след посещението, така че надали е имало някой, който да отмени разрешението - погледна към това, което за Ейдриън все още представляваше стена от камък. - Не мисля, че бих могъл да отворя вратата, дори и да имах ръце. Затова имах нужда от теб.

- Мен? - каза Ройс, сетне внезапно озарение промени чертите му и той се взря в магьосника пред себе си. - Значи знаеше?

- Какъв магьосник бих бил иначе?

Ройс засрамено се взря в краката си, сетне бавно се извъртя, за да погледне внимателно към Ейдриън, който се усмихваше.

-И ти ли знаеш?

- Наистина ли си мислеше, че след всички тези години съвместна работа няма да разбера? Малко е очевидно.

- Никога не си казвал нищо.

- Сметнах, че не искаш да говориш за това. Ти стриктно си пазиш миналото, друже; има много врати, на които не бих почукал. Имаше моменти, в които се чудех дали ти самият знаеш.

- Какво да е знаел? Какво става? - любопитстваше Магнус.

- Нищо, което да те засяга - каза му Ейдриън. - Но това означава, че пътищата ни сега се разделят, нали? Ние не можем да влезем и мога да ви кажа, че не горя от желание да стоя тук на прага, чакайки хвъркатия домопритежател да се прибере.

- Вие се върнете - каза им Есрахаддон. - Ройс и аз ще продължим сами.

- Колко време ще отнеме това? - попита Ейдриън.

- Няколко часа, вероятно ден - отвърна чародеят.

- Надявах се да свършим преди да се е върнало - рече Ройс.

- Не е възможно. Пък и това надали ще е проблем точно за теб. Убеден съм, че и друг път си крал в присъствието на стопанина.

- Не и когато той може да ме глътне на един залък.