Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- Попитах те дали можеш да въртиш меч, синко, не как се зовеш.
- Но аз. няма значение. Да, обучен съм в изкуството на фехтовката.
- Е, а аз прекарах целия си живот по фермите или в не по-големи от това села и никога не съм виждал как хората се бият с остриета. Та може да помогне, ако видя какво се очаква да направя, нали знаеш, как да се бия правилно.
- Искаш демонстрация?
Терън кимна:
- Няма как да знам дали Ейдриън е добър.
- Хубаво - каза Моувин, свивайки пръсти и тръскайки ръце, докато се приближаваше. На лицето си имаше широка усмивка, като че току-що е бил поканен от Терън да играе любимата си игра.
Размениха оръжията. Магнус и Терън седнаха в прахта и наблюдаваха, докато Моувин и Ейдриън първо показваха основните движения, а сетне ги демонстрираха с нормална бързина. Ейдриън обясняваше всяко движение и коментираше след изпълнението му.
- Видя ли? Моувин си помисли, че ще замахна към бедрото му и затова леко смъкна гарда. Направи го, защото аз загатнах за това си намерение с леко спускане на рамото си и знаех какво ще направи още преди да го е направил. Аз владеех инициативата. От голяма полза в битка е да предвиждаш ударите на противника.
- Достатъчно уроци - каза Моувин, видимо раздразнен от ролята си на жива илюстрация на грешки. - Да му покажем истинска демонстрация.
- Търсиш реванш? - запита Ейдриън.
- Любопитен съм да видя дали е било късмет.
Ейдриън се усмихна и промърмори:
- Пикърингова им работа.
Той свали ризата си и като обърса в нея ръце и лице, я хвърли на тревата и вдигна меч. Моувин се стрелна и моментално двамата започнаха да си разменят удари. Остриетата пееха, докато раздираха въздуха с такава бързина, че движенията им се сливаха. Ейдриън и Моувин танцуваха на пръсти, местейки се из прахта толкова рязко, че и двамата затънаха до колене в облаци прах.
- Велики Мар! - възкликна фермерът.
Тогава и двамата внезапно спряха, задъхани от изтощение.
- Ти си играеш с мен.
- Мислех, че това е целта. Не очакваш да те убия?
- Ами, не но... както каза той, велики Мар! Никога не бях виждал някой да се бие така, ти си невероятен.
- И двамата сте страхотни - отбеляза Терън. - За пръв път виждам подобно нещо.
- Трябва да се съглася - обади се и Магнус. Джуджето бе на крака и кимаше.
Ейдриън отиде до кладенеца и изля половин кофа вода над главата си, сетне се отръска.
- Наистина, Ейдриън - каза Моувин, - къде си се научил да се биеш така? - От мъж на име Данбъри Блекуотър.
- Блекуотър? Не е ли това името ти?
Ейдриън кимна и на лицето му се прокрадна меланхолично изражение.
- Това беше баща ми.
- Беше?
- Той почина.
- Воин ли е бил? Генерал?
- Ковач.
- Ковач? - запита невярващо Моувин.
- В не по-голямо от това селце. Човекът, който изработва подкови, гребла, тенджери.
- Искаш да ми кажеш, че селски ковач е знаел тайните умения на тешлорците? Разпознах движенията от Тек'чин, за останалите мога само да предполагам, че са от другите изгубени дисциплини.
Всички се взираха в Моувин неразбиращо.
- Тешлорите? - той се огледа, но погледите на останалите не се промениха. Подбели очи и въздъхна: - Невежи, заобиколен съм от невежи. Тешлорите били най-добрите рицари на всички времена. Личните телохранители на императора. Говорело се, че самият Новрон им бил преподал Петте бойни дисциплини. Една от тях е Тек'чин, познаването на която е направило династията на Пикъринг легендарна. Баща ти очевидно е бил запознат с нея, както и с други тешлорски дисциплини, смятани отдавна за изгубени, а ти ми казваш, че е бил прост ковач? Вероятно е бил най-великият воин на времето си. А знаеш ли какво е правел той преди ти да се родиш?
- Предполагам каквото и след това.
- Тогава откъде се е научил да се бие?
Ейдриън се замисли над това:
- Сметнах, че е запомнил тези неща от службата си в местната армия. Имаше няколко мъже от селото, които бяха служили на Негова свет-лост. Баща ми говореше, сякаш е виждал битка, така че бях заключил, че е влизал в бой.
- Някога питал ли си го?
Гърмежът на копита ги прекъсна, докато трима конници влязоха в селото откъм замъка. Ездачите бяха облечени в червено и черно със символ на строшена корона на гърдите си. Начело им яздеше слаб и висок мъж с къса оформена брадичка.
- Отлично майсторство - каза той. Отиде до Ейдриън и рязко спря коня си. Черният жребец бе обвит в алено-черно покривало с пискюли, ален оглавник с еднофутово перо. Конят изпръхтя и спря.
- Чудех се защо синът на граф Пикъринг не взема участие в борбата днес, но сега виждам, че сте открили по-достоен противник. Кой е този великолепен боец, когото не съм виждал в замъка?