Авемпарта

- Аз ще се гмурна първи - обяви Ройс, като не изпускаше Магнус от очи. Хвърли на земята намотката си и завърза единия край около кръста си. - Отпускайте ми въже, но го дръжте здраво. Не знам колко е силно течението.

- Там няма течение - каза им Магнус. - Има подводна скала, която го спира. Долу е като малко езерце.

- Ще ми простиш, ако не приемам на доверие думите ти. Веднъж като премина, ще дръпна въжето три пъти в знак, че е безопасно да ме последвате. Вържете другия край и следвайте въжето. Ако от друга страна въжето подскача сякаш сте уловили марлин, бързо ме издърпайте обратно, за да мога лично да убия дребосъка.

Джуджето въздъхна.

Ройс смъкна наметалото си и докато Ейдриън държеше въжето, започна бавно да затъва - като че слизаше по стена. Скоро изчезна в тъмната вода. Ейдриън чувстваше как въжето равномерно се движи между пръстите му. До него бе застанал Магнус, който не показваше никакви следи от притеснение. Джуджето стоеше с вдигната към небето глава.

- Какво мислите, че прави тази нощ? - запита то.

- Аз бих предположил, че вечеря с рицари - отвърна Ейдриън. - Да се надяваме, че те ще му отвлекат вниманието.

Въжето потъваше все по-надълбоко, сетне спря. Ейдриън гледаше мястото, където линията влизаше във водата; оставяше малка бяла ивица, където прорязваше течението.

Дръп. Дръп. Дръп.

- Готово. Стигнал е - обяви Ейдриън. - Ти си следващият, човече.

Магнус го прониза с поглед:

- Аз съм джудже.

- Влизай в реката.

Магнус отиде до ръба. Стисна носа си и цопна гърбом във водата.

- Оставаме аз и ти - каза Ейдриън, докато завързваше своя край на въжето за леко наклонена към реката бреза. - Ти върви пръв, аз ще те следвам. Виж дали ще се справиш, при нужда ще те издърпам.

Магьосникът кимна и за пръв път от познанството им насам изглеждаше леко разколебан. Пое си три пъти дълбоко дъх, като издишаше бързо; на четвъртото вдишване задържа въздуха и скочи с краката напред. Ейдриън се гмурна веднага след него.

Водата бе студена - не ледена или срязваща дъха, но по-студена от очакваното. Шокът за миг свари Ейдриън неподготвен. Той заработи с крака, насочи глава надолу и заплува по протежение на въжето. Магнус бе прав относно течението. Водата бе неподвижна като езеро. Боецът отвори очи. Над него имаше слаб сиво-син блясък, но надолу цареше пълен мрак. Обзе го паника, когато осъзна, че не вижда Есрахаддон. Почти като в отговор точно под него изгря слабо сияние. Робата на магьосника излъчваше синьо-зелена светлина, докато нейният носител енергично работеше с крака и използваше чоканите си изненадващо добре.

Светлината от одеждите открои брега и отвеждащото надолу въже. Последното изчезваше в тъмна пещера. Ейдриън видя магьосника да се промушва в нея и побърза да го последва, тъй като дробовете му вече горяха. Веднъж озовал се вътре, той започна да се издига. Главите на двамата пробиха почти едновременно повърхността на тихото езерце в пещерата.