Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Ройс бе вързал своя край за една скала. До него имаше запален фенер. Пламъкът осветяваше дупката без затруднения. Тя представляваше естествена пещера, от която извеждаше тунел. Магнус стоеше настрана: или за да изучава стените, или за да стои по-надалеч от Ройс.
Когато Есрахаддон подаде глава, Ройс го извлече.
-Щеше да ти е по-лесно, ако беше свалил... - крадецът замлъкна, когато видя магьосническата роба. Тя бе суха.
Ейдриън излезе от езерцето, усещайки водата да се изтича на струйки от тялото му. Чуваше екота на капките из пещерата като буря, но Есрахаддон изглеждаше, сякаш изобщо не е влизал в реката. С изключение на косата и брадата, дори не се беше намокрил.
Ейдриън и Ройс си размениха погледи, но не казаха нищо.
Ройс взе фенера си.
- Идваш ли, дребен?
Джуджето изръмжа и изстисквайки брадата си с две ръце, каза:
- Осъзнаваш ли, приятелю, че джуджетата са по-стари и далеч по-.
- По-малко грачене, повече крачене - прекъсна го Ройс. - Ти водиш. И не съм ти приятел.
С потеглянето напред сякаш влязоха в друг свят. Стените бяха гладки и като излети, отвоювани от скалата под търпеливия воден напор. Гладката повърхност отразяваше и умножаваше светлината от фенера на Ройс, правейки извития интериор изненадващо светъл.
- Къде сме? - попита Ейдриън.
- Под брега, недалеч от мястото, където стояхме преди това - обясни му Магнус. - Тунелът тук се вие надолу.
- Невероятно - каза Ейдриън, оглеждайки се удивен от блестящите стени. - Сякаш сме във вътрешността на диамант.
Точно както джуджето бе предрекло, тунелът слизаше все по-надолу и по-надолу. Някъде по времето, когато главата на Ейдриън бе започнала да се върти от спираловидното пътуване и бе загубил ориентация, тунелът се изправи. Не след дълго можаха да чуят (и почувстват) гърменето на водопадите, предадено през вибриращите камъни. Тук през тавана и стените се процеждаше вода. Хилядолетието без поддръжка бе позволило образуването на кристални сталактити по тавана и нащърбени сталагмити по пода.
- Това е малко притеснително - отбеляза Ейдриън, докато започваха да нагазват в ставащата все по-дълбока вода.
- Ба! - промърмори Магнус, но не каза нищо повече.
Бавно си проправяха път през водата, отбягвайки заострени камъни. Разглеждайки стените, Ейдриън забеляза издълбани в тях фигури. Коридорът бе описан с геометрични форми и мотиви. Някои от по-деликат-ните линии бяха избелели, вероятно отстъпили пред ерозията на милиони капки. Не се виждаха думи, нито познати символи. Маркировката изглежда служеше само за декорация. Над тях, почти изгубени в нарасналия камък, имаше скоби за дръжки на знамена, а по стените забеляза поставки за лампи. Ейдриън си опита да си представи как е изглеждал тунелът по времето на Новрон, когато многоцветни банери и редици ярки лампи са го красели. Не след дълго започнаха да се изкачват и доловиха слабо сияние.
Тунелът свършваше пред отвеждащо нагоре стълбище. Стъпалата бяха извити и всяко бе толкова широко, че върху него можеше да се пристъпи два пъти, преди да се премине към следващото. На върха отново ги посрещна звездното небе и не след дълго стояха в основата на цитадела-та. Духаше силен вятър: влажен, разнасящ мокра мъгла. Стояха на края на къс каменен мост, простиращ се над тясна пукнатина. Отвъд, извивките на кулата се протягаха към небето - толкова нависоко, че върхът се губеше от погледа.
От другата страна ги очакваха още стълби и те се движеха в бавна, но постоянна стъпка, вървейки в индианска нишка, макар стълбите да бяха достатъчно широки за двама, че дори и трима. Изкачиха пет реда стъпала, описвайки полукръг около основата на кулата. Когато започваха шестия кат, Ройс изчака всички да стигнат до подветрената страна на кулата и даде знак за почивка. Под тях реката продължаваше да лее вода с рев, но от тяхното високо място на завет, нощта изглеждаше спокойна. Нямаше звуци - щурци или бухали, само дълбокото бучене на реката и воят на вятъра.
- Това е нелепо - Ройс надвика водата. - Къде е проклетата врата? Не обичам да стоя на толкова открито.
- Почти стигнахме, не е много далеч - отвърна Есрахаддон.
- Колко време ни остава? - запита Ейдриън, гледайки към магьосника, който само сви рамене в отговор.
- Връща ли се в кулата след като убие, или се наслаждава на нощта?
- поинтересува се Ройс. - Бих си помислил, че след деветстотин години затвор, с радост би летяло насам-натам.
- То не е личност или животно, а призовано създание; мистично олицетворение на сила. Копира живота и разбира заплахите за съществуването си, но се съмнявам, че е запознато с концепциите за свобода или удоволствие. Както казах, не е живо.