Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- В такъв случай - каза Галиен, - всичко изглежда под контрол.
- Само заради това ли ме извикахте? - запита Гай с раздразнен тон.
- Не - отвърна архиепископът. - Тази сутрин ми бяха съобщени неочаквани новини и си помислих, че биха представлявали интерес и за теб. Карлтън, би ли помолил дякон Томас да влезе?
Прислужникът на Галиен, който в момента наливаше кръщавано вино, послушно напусна масата и отвори вратата към коридора.
- Негова милост ще ви приеме.
Влезе тлъстичък човек в расо.
- Луис Гай, лорд Ръфъс, позволете ми да ви представя дякон Томас от село Далгрен. Томас, това са лорд Ръфъс, страж Луис Гай, а с епископ Салдур вече се познавате.
Томас кимна с нервна усмивка.
- За какво става въпрос? - попита Гай, като че Томас не е в стаята.
- Хайде, Томас, разкажи на стража каквото каза и на мен.
Дяконът пристъпи, избягвайки да поглежда към някой от присъстващите. Когато заговори, гласът му бе толкова тих, че трябваше да се напрягат, за да го чуват.
- Уведомявах Негова милост как съм ръководел нещата в отсъствието на маркграфа. Времената бяха трудни за селото, наистина трудни, но аз се опитвах да сторя всичко по силите си, за да поддържам имението в ред. Не беше моя идея да се пренесат тук. Опитах се да ги спра, но бях сам и невъз...
- Да, да, кажи му за сакатия - прекъсна го архиепископът.
- О, разбира се. Есра дойде да живее тук преди някъде около месец, той.
- Есра? - запита Гай и стрелна с поглед архиепископа и Салдур, които му се усмихнаха в отговор.
- Да - кимна дякон Томас. - Така се казва. Не говореше много, но селяните са добри хора и се редуваха да го хранят, понеже бедният човек си няма ръце.
- Есрахаддон! - изсъска Гай. - Къде е змията?
Внезапната реакция на стража стресна дякон Томас, който отстъпи крачка назад.
- Ах, ами не знам, идва и си отива, макар да си спомням, че се навърташе доста около селото, когато пристигнаха двамата странници.
- Странници? - поинтересува се Гай.
- Приятели на семейство Ууд, ако не се лъжа. Или поне пристигнаха с Тракия и прекараха доста време с нея и баща й. Откакто са тук, Есра прекарва по-голямата част от времето си с по-мълчаливия от тях - май му казват Ройс.
- Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър, двамата крадци, измъкнали магьосника от Гутария, са тук заедно с Есрахаддон? - Салдур и Галиен кимнаха в отговор на стражовото питане.
-Любопитно, нали? - коментира архиепископът. - Може би сме направили грешка, насочвайки вниманието си върху Ариста. Изглежда старият магьосник се е доверил на крадците. Въпросът е защо са тук? Не може да е съвпадение, че се появява в това затънтено селце по същото време, когато предстои коронацията на новия император.
- Няма как да знае плановете ни - каза му Гай.
- Той е магьосник, а тях ги бива в откриването на неща. Независимо от това, опитай се да разбереш какво е намислил.
- Но не забравяй да стоиш настрана - добави Салдур. - Не искаме да впримчим лисицата преди да ни е отвела до леговището си.
* * *
Ейдриън сгъна одеялото на два пъти по дължина, сетне го нави плътно и го пристегна с две кожени каишки. Бе подредил цялото останало им оборудване на спретнати купчинки по земята. Все още разполагаха с всички принадлежности за лагеруване, храна и зоб. Ройс имаше седло, юзди и дисаги, но Ейдриън бе изгубил своите заедно с оръжията си при изчезването на Мили. Щеше да е невъзможно да носят целия товар само с един кон и същевременно да го яздят. Щяха да натоварят Мишка и вървят пеша до дома.
- Ето къде си.
Ейдриън вдигна очи и видя Терън да се задава откъм Ботуикови, отправил се към кладенеца с празна кофа в ръка.
- Снощи не те видях. Притеснявах се да не ти се е случило нещо.
- Изглежда всички са извадили късмет тази нощ - каза Ейдриън.
- Всички в селото - да. Но ония в замъка не ще да са се справили толкова добре. Чухме много писъци и викове, а и тази сутрин не празнуваха. Чини ми се, че планът им да утрепят звяра не е протекъл както ще да са се надявали - фермерът плъзна поглед по екипировката. - Стягаме багажа, а? Значи и вие тръгвате?