Хартиеното момиче

Автор: Мюссо Гийом
Язык: болгарский
Переводчик: Недка Капралова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:

Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство.

Перейти на страницу:

— Това наистина изглежда сериозно. Бързо я заведи при компетентен лекар. Ако искаш, мога да ти препоръчам някого.

— Кого?

— Професор Жан-Батист Клузо: невероятен диагностик е. Нещо като френския д-р Хаус. Той е шеф на кардиологично отделение в Париж и посвещава по-голямата част от времето си да усъвършенства едно изкуствено сърце, но ако отидеш от мое име, ще те приеме.

— Бивш любовник ли ти е?

Тя вдигна очи.

— Той е голям любител на музиката, който често идва на концертите ми в Париж. Ако отидеш при него, ще видиш, че физически не прилича на Хю Лори, но е гениален!

Докато говореше, тя беше извадила своя „Блекбери“ и търсеше в контактите си номера на лекаря.

— Пращам ти го — каза тя, докато се качваше в колата.

Един служител затвори вратата, а аз гледах как колата се отдалечава към масивния портал, който пазеше входа на комплекса. След петдесетина метра таксито спря насред алеята и Орор изтича обратно към мен, за да ме целуне. Преди да се върне, извади от джоба си един MP3 плейър и ми сложи слушалките.

Вкусът на езика й беше по устните ми, а в главата ми звучаха музиката и думите на песента, която беше избрала: най-доброто парче на Елвис, което й пусках, когато все още бяхме достатъчно влюбени, за да си подаряваме песни:

Maybe I didn’t treat you Quite as good as I should have Maybe I didn’t love you Quite as often as I could have You were Always On My Mind You were Always On My Mind

Може би не винаги съм се отнасял толкова добре, колкото трябваше. Може би не съм те любил толкова често, колкото съм могъл. (Но) винаги мислех за теб, винаги мислех за теб.

В изпитанието

Читателят е главен персонаж в романа, наравно с автора — без него магията я няма.

Елза Триоле

Невероятно — в хотела имаше великолепна библиотека!

Очевидно щедростта на богатия емир се бе изляла не само върху клиниката. Мястото бе поразително: човек би си помислил, че е в читалнята на престижен англосаксонски университет, а не в библиотеката на ваканционен клуб. Хиляди елегантно подвързани книги изпълваха рафтовете, поддържани от коринтски колони. Тежките резбовани врати, мраморните бюстове и старинните ламперии връщаха времето назад. Единственият досег с модерността бяха последен модел компютри, вградени в мебели с орехова шарка.

На младини щях да се радвам да работя на такова място. У дома нямах бюро — пишех си домашните, затворен в тоалетната, на дъска, сложена на коленете като бюро, и строителна каска на главата, за да намаля шума от крясъците на съседите.

С кръглите си очила, пуловер от мохер и шотландската си пола библиотекарката бе сякаш телепортирана от друг свят. Докато й показвах списъка на книгите, които исках да видя, тя ми призна, че съм първият й читател през този ден:

— Когато са на почивка, клиентите на хотела обикновено предпочитат плажа пред четенето на Хегел.

Усмихнах се леко, докато тя ми подаваше купчина книги, допълнена с чаша топъл шоколад с местни подправки.

Седнах до един от големите прозорци до един глобус на Коронели и се залових за работа.

* * *

Обстановката беше приятна. Тишината беше нарушавана само от шума на страниците и мекото плъзгане на моята писалка по хартията. На масата пред мен бях разтворил няколко книги за справка, които бях изучавал подробно през следването си: „Какво е литературата?“ на Жан-Пол Сартр, „Читателят във фабулата“ на Умберто Еко и „Философски речник“ на Волтер. За два часа бях изписал десетина листа с бележки. Бях в стихията си — заобиколен от книги, в свят на спокойствие и размисъл. Отново се чувствах преподавател по литература.

— Леле! Все едно сме във факултета! — извика Майло, вмъквайки се във величествената зала като слон в стъкларски магазин.

Сложи чантата си на един от фотьойлите „Чарлстън“ и се наведе над рамото ми:

— Е, намираш ли нещо?

— Може би имам план, при условие, че си съгласен да ми помагаш.

— Разбира се!

— Тогава да си разпределим ролите — казах. — Ти се връщаш в Лос Анджелес, за да се опиташ да намериш последния дефектен екземпляр. Знам, че това е почти невъзможно, но ако той бъде унищожен, Били ще умре.

— А ти?

— Аз ще я заведа в Париж за консултация с лекаря, който ми препоръча Орор, за да се опитаме поне да забавим болестта, но най-вече…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?