В събота тридесет и една годишната популярна пианистка Орор Валанкур спечели престижната награда „Айвъри Фишър“. Носещ 75 000 долара награда, този желан приз отличава всяка година един музикант за изключителния му принос в класическата музика. Родена в Париж на 7 юли 1977 г., Орор Валанкур е смятана за една от най-талантливите музикантки на своето поколение.
Суперзвезда на клавирните
Завършила „Къртис Инститют“ във Филаделфия, тя е забелязана още през 1997 г. от диригента на оркестъра Андре Гревен, който я кани да участва в турне под негово ръководство. Признание, което й отваря вратите към международната кариера. Започва поредица от рецитали с най-големите оркестри, но през 2003 г. тя внезапно се оттегля от клавирната сцена, разочарована от елитаризма на класическата музикална система. Впуска се в двугодишна обиколка на света на мотор, която завършва сред езерата и скалите на природния парк Савай Мадхопур в Индия. Там тя прекарва няколко месеца.
През 2005 г. се установява в Манхатън и се връща към сцената и записите, като активно се включва и в защитата на околната среда. Тази ангажираност я поставя в нова медийна светлина и известността й излиза извън сферата на меломаните.
Възползвайки се от външния си вид, Валанкур позира за много модни списания (бляскави снимки за „Венити Феър“, други, по-разголени, за „Спортс Илюстрейтид“) и става вдъхновителка на известна марка бельо. Подписва рекламни договори, които я правят най-богатата музикантка на планетата.
Нетипичен и оспорван творец
Въпреки младостта си, Валанкур отлично владее пианото, но често я обвиняват в известна сухота, особено при интерпретирането на романтичния репертоар.
Отстоявайки своята независимост, тя се е превърнала в кошмар за организаторите на концерти: отказите в последния момент или звездните й капризи са безчет.
Характерът й се проявява и в личния живот. Валанкур заявява, че нищо не очаква от любовта и приема само случайните пориви, а завоеванията й се множат. Шумните връзки със знаменитости я правят единствената класическа музикантка, присъстваща често в популярните списания, което не е нещо, което консервативните почитатели на пианото оценяват особено…
