Хартиеното момиче

— Къде отиваме? — попита тя и завъртя контактния ключ.

— Където искаш.

Тя натисна газта и колата се разтресе. Но аз бях на седмото небе и изпитвах опияняващото чувство, че никога не съм го напускал.

— Водя те да ядем омар и морски дарове! — предложи тя. — Знам един страхотен ресторант на „Мелроуз Авеню“. Е, при условие, че ти ме каниш, защото в момента не може да се каже, че се къпя в пари. Само недей да мрънкаш: „И това не ям, и онова не ям, а стридите изглеждат лепкави…“ Нали обичаш омар, не може да не обичаш? Обожавам го, особено печен на скара и фламбиран с коняк. Страхотия! А рак? Преди няколко години, когато бях сервитьорка в един ресторант на Лонг Бийч, сервираха „рак крадец“… Може да достигне до 15 кг на тегло, направо не е за вярване! Може да се изкатери по дърветата, за да откъсне кокосови орехи и когато слезе на земята, ги разчупва с щипките си и ги яде! Страхотно, нали? Живеят на Малдивите и на Сейшелите. Познаваш ли Сейшелите? Аз си мечтая да отида там. Лагуни, тюркоазена вода, плажове с бял пясък… И гигантските костенурки на остров Силует. Гигантските костенурки са невероятни. Знаеш ли, че могат да достигнат до 200 кг и да живеят над сто и двадесет години? Жестоко, нали! А Индия? Ходил ли си там? Една приятелка ми разправяше за една великолепна къща за гости в Пондичери, която…