Хартиеното момиче
- Автор: Мюссо Гийом
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недка Капралова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:
— А по-конкретно?
— По-конкретно, ще започна да пиша новия ми роман, но едва когато първите читатели го открият, само тогава имагинерният свят ще придобие плътност и Били ще изчезне от действителния свят, за да си върне живота, който си е неин във фикцията.
— В такъв случай нямаме никакво време за губене — каза той и застана пред екрана на компютъра. — Трябва на всяка цена да намеря последната дефектна книга, това е единственият начин да поддържаме Били жива достатъчно дълго, за да ти дадем време да напишеш нов роман.
Свърза се със сайта на „Мексикана Еърлайнс“.
— Има полет за Лос Анджелес след два часа. Като тръгна сега, вечерта ще съм в „Макартър Парк“.
— Какво ще правиш там?
— Ако смяташ да водиш Били в Париж, ще й трябва много бързо фалшив паспорт. Запазил съм някои контакти, които ще могат да ни бъдат полезни…
— А колата ти?
Той отвори дисагите си и извади няколко пачки банкноти, които раздели на две равни части.
— Един служител на Йошида Мицуко дойде да я вземе тази сутрин. Това е всичко, което успях да получа, но то ще ни помогне да издържим няколко седмици.
— А после ще остържем всички чекмеджета.
— Като прибавиш и данъците, ще сме потънали в дългове поне за следващите двадесет години…
— Това беше забравил да ми го споменеш, а?
— Опитах се да не правя ситуацията още по-драматична:
— Ще се опитаме да спасим един живот, а това е най-благородното нещо, нали?
— Убеден съм — отговори той, — но дали това момиче, Били, си струва труда?
— Мисля, че е една от нас — казах, като подбирах думите си. — Мисля, че би могла да е част от нашето „семейство“, това, което ние си избрахме: ти, Керъл и аз. Защото знам, че дълбоко в себе си не е много по-различна от нас: под черупката, с която се е покрила, тя е чувствителна и щедра. Голяма уста с чисто сърце, вече доста очукана от живота.
Прегърнахме се за последно. Той беше вече на прага, когато се обърна към мен:
— Ще успееш ли да напишеш романа? Мислех, че не можеш да свържеш и три думи.
Погледнах небето през прозореца: плътни сиви облаци закриваха хоризонта и мястото приличаше на английска провинция.
— Имам ли избор? — попитах и затворих бележника си.
29
Когато сме заедно
През нощта ми стана студено; завих я с още едно одеяло.