Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Вън! - изкрещя отново. - Няма да ни отнемете cлучая!
И за изненада на всички присъстващи, Полинг скочи, хвана агента за зелените ревери на сакото и го блъсна с все сила в стената. След кратко мълчание Делрей просто го избута и извади мобилния си телефон. Подаде го на Полинг:
- Обади се на кмета. Или на началника Уилсън.
Полинг се отдръпна инстинктивно от Делрей.
- Щом искаш случая, получи го!
Капитанът излезе, заслиза по стълбите. Външната врата се затръшна.
- За Бога, Фред - възкликна Селито. - Защо не си сътрудничим? Ние ще хванем този мръсник.
- Това е работа на Отряда за борба с тероризма към Бюрото - отвърна Делрей. На фона на реакцията на Полинг сега думите му звучаха като продиктувани от здрав разум. - Не сте подготвени за работа с терористи.
- Какви ти терористи - възрази Райм.
- Мирната конференция на ООН. Един информатор ми подшушна, че на летището се подготвя нещо. Там, откъдето убиецът е отвлякъл първите си жертви.
- Не бих го определил като терорист - намеси се Добинс. - Това, което става в главата му, е мотивирано психологически. Не идеологически.
- Е, ние така го виждаме. Уважавам мнението ви. Но сега ние се занимаваме със случая.
Райм се отказа от спора. Умората го смазваше. Сега му се искаше Селито и помощникът му с нарязаното лице изобщо да не му се бяха мяркали тази сутрин. Искаше му се никога да не се беше срещал с Амелия Сакс. Искаше му се да не беше обличал тази ослепително бяла риза, която сега стискаше врата му.
Даде си сметка, че Делрей му говори нещо.
- Моля? - Райм вдигна вежди.
- Казвах, не може ли убиецът да има и политически мотиви?
- Мотивите не ме засягат - отвърна Райм. - Интересуват ме уликите.
Делрей хвърли поглед към масичката на Купър:
- Значи случаят е наш. Всички ли сме съгласни?
- Какво ще правим? - попита Селито.
- Можете да ни подкрепите с хора. Или да зарежете всичко. Сега ще взема уликите, ако нямате нищо против.
Банкс се поколеба.
- Дай му ги - заповяда Селито.
Младият полицай вдигна пликчетата с улики от последното местопрестъпление и ги напъха в голям найлонов плик. Делрей протегна ръце. Банкс погледна хилавите му пръсти, тръсна плика върху масата и се оттегли в противоположния край на стаята - където стояха всички полицаи. Райм лежеше в неутралната зона между двата лагера, Амелия Сакс стърчеше до леглото му.
Делрей се обърна към нея:
- Полицай Сакс?
Тя погледна Райм, после отвърна:
- Да?
- Комисар Екерт нареди да дойдете с нас, за да ви разпитаме за сцените на престъпленията. Каза да се явите на новата си служба в понеделник.
Тя кимна.
Делрей се обърна към Райм и каза искрено:
- Не се тревожи, Линкълн. Ще го пипнем. Следващия път като чуеш за него, главата му ще стърчи на кол пред портите на града.
После кимна на останалите агенти, които прибраха уликите и заслизаха надолу. Делрей подвикна на Сакс от вратата:
- Идвате ли, полицай?
Тя се изпъна, събрала неловко ръце, като ученичка, която е отишла на някакъв купон, а сега съжалява.
- След малко.
Делрей заслиза по стълбите.
- Мръсници - промърмори Банкс и тръсна бележника си върху масата. - Не мога да повярвам.
Сакс запристъпя от крак на крак.
- Тръгвай, Амелия - подкани я Райм. - Не ги карай да те чакат.
Тя се приближи към леглото.
- Линкълн...
- Няма нищо. Постъпила си, както си намерила за добре.
- Нямах никаква работа на местопрестъпленията - започна да се оправдава тя. - Никога не съм искала да се занимавам с криминология.
- Няма и да ти се налага повече. Всичко свърши.
Тя се запъти към вратата, после се обърна и изсъска:
- Не те е грижа за нищо друго освен за уликите, нали?
Селито и Банкс се спогледаха объркано, но тя не им обърна внимание.
- Том, би ли изпратил Амелия?
- Това е само игра за теб, нали? - продължи тя. - Монеле...
- Кой?
Очите ѝ пламнаха.
- Ето! Виждаш ли? Дори не си спомняш името ѝ. Монеле Гегнер, момичето в тунела... тя бе само част от играта. Плъховете лазеха по тялото ѝ, а ти каза само: „Такъв им е нравът.“ Нрав ли? Тя никога няма да се съвземе от този ужас, а ти се интересуваш само от скъпоценните си улики.
- При живи хора - започна да я поучава Райм - раните, причинени от гризачи, винаги са повърхностни. Още след първото ухапване се появява опасността от бяс. Какво ще ѝ стане, ако изчака още малко?