По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Въпреки че не беше пиян, не можеше и да се каже, че е трезвен, което напълно го устройваше, тъй като в трезво състояние той беше много по-приятен, а в дадения момент никак не желаеше да бъде приятен. Довлече се тук, затънал до уши в дълбините на нещастието си, след като изгледа миналогодишния финален кръг от турнира „Мастърс”. Реши да гледа видеото, защото искаше да се отърве от отвратителната картина, постоянно мержелееща се пред помътения му взор – Ема, събличаща се в обятията на Декстър.
Ако не беше Дали, сега той щеше да се подготвя за Огъста, вместо да мисли за голата Ема. Късите му удари никога не са били толкова добри, беше изчистил проблема с драйвъра и интуицията от месеци му подсказваше, че тази година ще надене зеленото сако. Но вместо това сега се изживяваше като бавачка на деспотична трийсетгодишна девственица.
Светлините в спалнята й на горния етаж светнаха. Значи, най-сетне се бе върнала. Очите му се присвиха, също както когато се подготвяше за мълниеносния удар надолу по склона на пътинг грийна.
Допи, без да бърза, виното и отнесе бутилката в кухнята. Обикновено този дом бе топъл и гостоприемен, ала тази вечер не му се струваше толкова дружелюбен. Може би къщата разбираше какво си е наумил.
Когато се качваше нагоре по стълбата, килимът заглуши звука от стъпките му. Кени чу шума от течаща вода в стаята за гости и без да си направи труда да почука, отвори вратата на спалнята й.
Тя вече бе оставила неповторимия си отпечатък върху мястото. Сламената шапка, украсена с черешки, бе метната върху едната колона на леглото. Макар че вазата с цветя върху скрина свидетелстваше за артистичната ръка на Патрик, яркожълтият чайник, пълен с диви цветя, които растяха край оградата на пасището, явно бе донесен от Ема. Навсякъде бяха разхвърляни книги, тетрадки със записките й, върху нощното шкафче се мъдреше бурканче с розов крем и огромен натурален шоколад „Кадбъри”, с наполовина разкъсан станиол и назъбен отхапан край.
Дрехите й бяха пръснати върху леглото, ведно с бледолилавия сутиен на малки бели маргаритки. Бикини в същия десен лежаха на пода до сандалите й. Той се втренчи за минута в тях, сетне се разходи из стаята, взе бурканчето с крем, развинти капачката и го помириса.
Бебешка пудра, цветя и подправки. Дори в полутрезвото си състояние Кени проумя символиката.
Отнесе бурканчето до дълбокото, удобно кресло, седна и протегна крака. Потопи пръст в бурканчето, загреба щедро от розовата смес и я потърка между палеца и показалеца си. Копринена и много женствена. Поднесе пръсти към носа си и се замисли как подобни женски финтифлюшки могат да притъпят мъжката бдителност. Но не и неговата – никога докрай – защото зад цялата тази мека копринена нежност се криеше неутолимият стремеж на всяка жена да прекрои мъжа по своята мярка.
Много трудно бе постигнал зрелостта и независимостта си, за да позволи на друга жена да се меси и ограничава живота му, особено на някоя властна особа с фелдфебелски маниери. В душата му бе скътано едно тайно местенце, което го бе направило такъв, какъвто бе, и където не допускаше никого. Ала днес по някакъв начин лейди Ема бе успяла да проникне там. Несъзнателно. Но бе го направила и сега трябваше да се сложи край на това.
Той завинти капачката, докато втриваше крема в пръстите си и се замисли, че жените не са единствените манипулатори на тази земя. Необходимостта му да оцелее като мъж бе толкова огромна, че Кени бе станал истински майстор в тънкостите на изкуството да получава всичко, което пожелае, без да дава нищо в замяна.
Вратата на банята се отвори. Когато го видя, тя ахна изненадано и побърза да се загърне по-плътно с кърпата. Той зърна за миг гърдите й, порозовели от топлата вода, нежните зърна и влажните къдрици между бедрата, малко по-тъмни от светло карамелените, прилепнали към бузите й. Слабините му пламнаха.
— По дяволите! – Ема най-сетне успя да пристегне кърпата. – Изплаши ме до смърт! Какво правиш тук?
— Малко сме окъснели, не смяташ ли?
От обзелия я страх сърцето й прескочи няколко удара. Той изглеждаше заплашителен – чувствени устни, стиснати в тънка линия, теменужени очи, потъмнели до черни. Нещо се бе случило, което го бе разгневило.
— Не знаех, че ще ме чакаш.
— Сигурно си забравила, че отговарям за теб.
— Глупости. Аз сама отговарям за себе си. А сега по-добре си върви.
Той се надигна от креслото и се втренчи продължително и изпитателно в нея.
— Е, успя ли да се простиш с нея тази вечер?
Отне й минута да осъзнае какво има предвид Кени и тя отвори уста, за да му отвърне подобаващо. Ала в последната минута откри, че любопитството й е по-силно от възмущението. Какво го бе притеснило толкова, че да заприлича на следовател от времената на Студената война?