Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Човек не изчезва току-така!
Не съм луда!
Супата има гаден вкус.
Естествено, майка й е изчистила въпросите й от дъската. Вместо тях има списък на покупки. Зеленчуци. Както винаги. Гъба за миене. Мляко. Яйца. Кибрит…
Къщата е мрачна.
Фанет се качва в стаята си.
Тази нощ не заспива. Пита се дали не трябваше да се опълчи на майка си и да отиде сама в полицията, да разкаже всичко. Утре…
Не съм луда, но ако отида в полицията, мама никога няма да ми го прости. Първото нещо, което ченгетата ще направят, е да дойдат и да й кажат всичко. А мама не иска да си има нищо общо с тях. Може би заради работата й по къщите. Ако богаташите разберат, че си има вземане-даване с полицията, повече няма да я наемат. Сигурно е заради това. Само че не мога да стоя така и нищо да не правя! Трудно ми е да мисля. Клетият ми мозък ще се пръсне. Вътре всичко е на каша. Ще трябва да търся.
Да разбера какво е станало. Ще трябва да намеря доказателства и да ги занеса на мама, на полицията, да ги покажа на всички.
Но за да направя това, някой трябва да ми помогне! Ще се заема с това от утре. Ще направя разследване. Не, утре съм на училище през целия ден, ще чакам дълго затворена там. Но щом часовете свършат, утре следобед, започвам търсенето.
С Пол. Ще разкажа всичко на Пол. Пол ще ме разбере. Не съм луда.
45
ЛОРЕНС СЕРЕНАК ВДИГА ТЕЛЕФОНА с усещане за тревога. Радко го търсят на домашния му телефон, и то в един и половина през нощта. Гласът от другата страна не допринася за спокойствието му. Шепне неразбираеми думи. Лоренс различава само „родилно“ и „Съединените щати“.
— Кой е на телефона, мамка му?
Гласът става малко по-силен.
— Силвио е, шефе. Помощникът ви.
— Силвио, мамка му, един часът през нощта е… Говори по-силно, за бога, разбирам една дума от три.
Гласът става малко по-ясен.
— В родилното съм, шефе. Беатрис спи в стаята си, така че използвам това, за да ви се обадя. Излязох във фоайето… Има нещо ново!
— А, значи това е големият ден?! Искал си любимият ти шеф да научи пръв. Поздрави Беат…
— Не, не — прекъсва го Силвио. — Не ви се обаждам заради бебето, а заради разследването. В него има нещо ново. За бебето и Беатрис — още чакаме. Преди малко дойдохме по спешност в родилното отделение на болницата във Вернон. Беатрис мислеше, че има контракции. Чакахме цели два часа в спешното отделение. За нищо! Само за да чуем, че моментът на раждането още не бил настъпил и че бебето било добре, на топло, че всичко било наред. Така че да сме били спокойни. Само че Беа толкова настояваше, че накрая й дадоха стая. Впрочем, шефе, Беатрис ви поздравява.
— И аз също. Пожелай й на добър час…
Серенак се прозява.
— Хайде, Силвио, кажи ми каква е сензационната новина…
— Впрочем — отвръща Силвио, сякаш не го е чул — как мина вашият ден в градините на Моне?
— Смущаващо, обезпокоително, странно. Ами при тебе в Музея за изобразително изкуство в Руан?
Бенавидиш се колебае, преди да отговори:
— Образователно, поучително…
— За това ли ми се обаждаш?
— Не. Научих доста неща там, но те още повече усложняват картината. Информацията трябва да се осмисли…
Чува се шум от стъпки, който за няколко секунди заглушава гласа на Силвио.
— Чакайте малко, шефе, карат на носилка някаква хлапачка и ми се струва, че количката е по-голяма от асансьора…
Серенак търпи известно време, но после нервно крещи:
— Наред ли е всичко вече? Хайде, какво научи! Изплюй камъчето най-сетне! Сподели новината!
— Смешно е, шефе!
Серенак въздъхва и пита:
— Е, свършиха ли с носилката?
— Да, но мина почти вертикално!
— Виждам, че се забавляваш, Силвио…
— Опитвам се да се впиша в обстановката, шефе…
— Добре, добре. Ще продължиш да ми задаваш гатанки до разсъмване ли?
— Открих Алин Малтера.
Лоренс Серенак преглъща една ругатня.
— За сексбомбата на токчета ли говориш? За любовницата на Морвал, дето работи в някаква галерия в Бостън?
— Аха, за нея. Заради часовата разлика все не успявах да се свържа през деня. Обаче най-накрая я хванах преди петнадесет минути. Сигурно сега на Източния бряг е осем часът.
— Е, научи ли нещо от нея?
— За убийството на Морвал — не. Изглежда, има желязно алиби. Сутринта на престъплението е излизала от някакво нощно заведение в предградията на Ню Йорк… Чакайте… „Крейзи Болдхед“ — чете Силвио, — с цяла сюрия свидетели. Ще трябва да проверим, но…