Бляскавият двор [bg]

Мира проследи погледа ми.

– Навъртат се наоколо. Но не толкова многобройни, колкото едно време, след като повечето външни заплахи вече ги няма.

– Тогава кой поддържа вътрешния ред? Гражданската милиция ли? – попитах. Кейп Триумф нямаше официална градска охрана като Осф­ро. Обикновено военните бяха натоварени с основното прилагане на закона в колониите, а останалото бе възложено на доброволчески и организирани по места групи.

– Те. Други представители на короната. Пиратите.

– Пиратите не са ли по определение нарушители на закона?

– Невинаги. Не си ли чувала как някои от тях вървят по улиците и помагат на хора в опасност? – Лицето на Мира светеше; бе увлечена в героичната драма, коя­то обичаше.

– Не. А ти кога го чу?

– Понякога говоря с пазачите. По-интересно е, отколкото да слушам всички кандидати, кои­то ни посещават.

– О. Имаш предвид гостуващите кандидати за женитба, кои­то ще изиграят значима роля в бъдещето ти?

– Същите – отговори тя ухилено.

Мястото, към кое­то се бяхме запътили, беше обширна зала от отсрещната страна на търговската част на града. Беше голяма, дървена и обикновена, нищо подобно на пищните бални зали на Осфрид, кои­то се намираха в старинни имения и замъци. Но това явно беше най-прос­торното помещение за светски събития и докато оглеждахме тълпите и гостите, събрани отпред, изпитах надежда, че ще е дос­та­тъч­но голямо да побере всички. Каретите ни откараха до една задна врата, за да можем да влезем необезпокоявани.

Събрахме се в едно преддверие вътре и бяхме подложени на поредния щателен оглед, докато мистрес Кълпепър се увери, че дрехите и прическите ни са оцелели след пътуването. Зърнах тримата Торн, скупчени заедно, в компанията на висока жена, коя­то не бях виждала никога преди. Отначало я помислих за сирминиканка с черната ѝ коса и мургав цвят на кожата. У нея обаче имаше нещо различно – разположението на високите ѝ скули и едно общо излъчване на... другост. Облеклото ѝ, макар и ушито от хубав плат, наподобяваше рок­ля за езда с пола панталон. Изглеждаше неуместно тук, както и косата ѝ, спускаща се в една дълга плитка по гърба ѝ. Това не беше на мода никъде.

Обърнах се отново и понечих да кажа на Мира нещо по този въпрос, когато открих, че Сед­рик се беше приб­ли­жил до нас. Пъхнал беше ръце в джобовете на дълго, вталено, стигащо до коленете палто от стоманено син брокат, кое­то подчертаваше сивите му очи. Никога не го бях виждала в този цвят и бях поразена от ефекта. Открояваше кестенявия цвят на косата му и с него Сед­рик лесно можеше да мине за осфридиански аристократ. Само дето никога не бях срещала благородник, кой­то да ме накара внезапно да поруменея и да пламна така.