![Бляскавият двор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/2/blyaskaviyat-dvor-bg-download.jpg)
Бляскавият двор [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2154-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бляскавият двор [bg]». Краткое содержание книги:
По някакъв начин насред суматохата преди бала намерих възможност да довърша картината, когато мистрес Кълпепър я нямаше. Едно прозорче в избата предоставяше забележително добра светлина и един ден, когато отстъпих назад, бях удивена, че наистина бях уловила стила на Тодорос. Това беше най-страхотната ми творба. Неопитен купувач със сигурност нямаше да забележи никаква разлика. Експерт по изкуство вероятно също нямаше да забележи.
Вратата на избата се отвори със скърцане и аз се обърнах стреснато: отпуснах се, когато видях Седрик да слиза по стълбите. Спря до мен и се взря в картината.
– Това е – каза.
– Това е – потвърдих.
– Удивително. В деня, когато се запознахме, маковете ми се сториха невероятни, но това... това е нещо съвсем друго. – Продължи да я оглежда, омаян. – Ще я измъкна тайно оттук тази вечер и ще я отнеса на агента си. Той ще я оцени и ще ми каже колко ще струва според него, но нещо ми подсказва, че цената ще е висока. Достатъчна, за да покрие дела ми в Уестхейвън.
– Знаеш ли какво друго би помогнало за закупуването на дела ти? – попитах дяволито. –Двайсет процента комисионна върху хиляда златни долара.
Седрик се извърна от картината и ме погледна в очите:
– Наистина ли? Дойде чак дотук и се подготви за цял сезон на пищни събития само за да ги пропуснеш и да се омъжиш за първия мъж, който те иска? Без дори да се срещнеш с него?
– В крайна сметка щях да се срещна с него – възразих. – И никога не съм казвала, че това е, което искам. Просто съм изненадана, че се възпротиви така. Мислех, че осигуряването на подобно предложение е най-важният приоритет.
– Най-важният приоритет е опазването на самоуважението ти. Не те доведох в Бляскавия двор, за да можеш да бъдеш предадена като някаква вещ на първия мъж, който прояви интерес към теб.
– Хей – отвърнах рязко. – Аз сама се доведох в Бляскавия двор.
– Потвърждаваш довода ми. Ти си твърде силна, твърде упорита и самоуверена, за да допуснеш просто да приемеш още първото предложение. Заслужаваш повече. Заслужаваш да се редят на опашка пред теб. Може би в крайна сметка ще поискаш именно него и в това няма абсолютно нищо лошо – дори и като резултат заплащането да е по-ниско. Или може би ще харесаш някой друг мъж. Може би няколко други мъже. Може би ще има война на наддаване. Може би някой ще предложи повече от него.
– Може би... но не намирам последното за твърде вероятно. И се обзалагам, че баща ти също не го смята за вероятно.
Седрик въздъхна:
– Така е. Като оставим настрана съществената сума, смяташе, че е най-добре да уредим да подпишеш договор и да те сгодим, преди да си отвориш устата и да си провалиш шансовете – това са негови думи, не мои.
– Какво? – казах, без дори да си правя труда да скрия възмущението си. – Ще я видим тази работа. На много мъже ще им допадне жена, която казва каквото мисли.
– Съгласен съм. На мен със сигурност ми харесва устата ти. – Внезапно Седрик сякаш премисли думите си. – Ъъ, това не е, каквото... Виж, просто искам да разполагаш с всичките си варианти. Заслужаваш го.
– А аз искам да останеш жив.
– Аз също. – Той се обърна отново към картината и въздъхна. – И благодарение на чара ти и на малко късмет може пък и наистина да се справим с всичко това.
14.
Дните до бала по случай откриването на сезона някак успяваха да летят... и въпреки това да ми се струват безкрайно дълги.
Все още скърбях за Тамзин, но трескавото оживление в навечерието на бала ми позволяваше да потискам тези мрачни чувства. Всичко в Бляскавия двор бе служило като подготовка именно за това. Не беше нещо нечувано момичетата да сключват брачни договори още в първата нощ. Други щяха да изкарат целия сезон в оценяване и трупане на предложения.
– Просто искам да се махна от тази къща – каза Мира, когато денят най-сетне настъпи. – Намираме се в най-големия, най-космополитния град на Новия свят, но дори не сме видели и частица от него!
Сетих се за порутените къщи и за калните пътища, по които бяхме минали в първия си ден.
– Мисля, че „космополитен“ може би е преувеличение.
– Видяхме само пристанището. Центърът на града е съвсем различен. Оживен и шумен, и пълен с чудеса.