Боговете на войната [bg]

— Вие се бихте с мен в Галия — каза той високо. — Трябва ли да назовавам племената и битките? Хелветите. Суебите. Белгите. Нервите. Още? Бихте се с мен в Герговия, Алезия, срещу Верцингеторикс и в Британия. Бяхте с мен, когато пощадих мъжете от Корфиний. Тук заедно, с мен превзехте Дирахий.

Спря и затвори очи, намръщи се от отвращение.

— Когато побягнахте, оставихте честта си на бойното поле. Всичко, което бяхте, се превърна на пепел тази нощ. Вие ме опозорихте и посрамихте. Никога не съм вярвал, че ще видя такова нещо. Не и от вас. Само моят Десети е бил по-дълго с мен.

От височината на седлото можеше да погледне над събраните редици. Мъжете гледаха право напред, без да се осмелят да вдигнат очи към него. Някои трепереха от унижение, сякаш беше баща, който мъмри непокорните си синове. Той тръсна глава и се загледа пред себе си.

— Животът ви не струва нищо — каза прегракнало накрая; изричаше думите с мъка. — Може да има само една отплата за страхливостта.

Октавиан подкара коня си пред редиците, стигна до Юлий и му заговори тихо:

— Господарю, Десети няма достатъчно хора. Нека изберат най-добрите от тях.

Юлий обърна зачервените си очи към младежа, помисли и кимна. Вдигна глава и отново заговори на Трети:

— Нямам синове. Никога не съм имал нужда от синове, докато имах вас. Но вие ме опозорихте. — Изкашля се и извиси глас, колкото можеше: — Моят Десети няма достатъчно хора. Те ще минат между редиците ви и някои от вас ще запълнят техните. Останалите… от останалите ще бъде убит всеки десети. Оцелелите ще заемат местата на загиналите във верните ми легиони. Нямам повече нужда от вас.

Тих шепот се надигна в редиците на Трети. Никой обаче не помръдна. Юлий усещаше умолителната нотка в гласовете им и си наложи твърдост.

— Десети легион! Минете напред и изберете най-добрите. Ще наблюдавате това, което ще последва.

Гледаше как центурионите на Десети минават между бойците на Трети. Беше изтощен, обзе го отчаяние. Предишната нощ бяха загубили хиляди — загинали или заловени. Въпреки това в легиона ветеран бяха останали повече от три хиляди души. Не можеше да ги освободи от военна служба толкова далече от Рим. Щяха да тръгнат да просят по селата и градовете на Гърция, за да оцелеят, дори да мародерстват. Щеше да разпространи зараза от римски граждани, които след това щяха да бъдат преследвани и убити. Нямаше друг избор, освен да обагри деня с кръвта им. Бяха побягнали.

Офицерите на Десети посочваха избора си с кратко докосване по рамото. Всеки от избраните мъже сякаш се свиваше, като че ли не можеше да повярва какво се случва. Оставяха празнини в редиците, щом поемеха назад към Десети, и по лицата им се четеше едновременно унижение и облекчение.

Изборът се проточи. Юлий хвърли подозрителен поглед към Октавиан и видя, че той също го гледа. Беше скован от напрежение и когато Юлий отвори уста, за да прекъсне процедурата, видя как Октавиан клати мълчаливо глава: гледаше го умолително. Юлий отново се обърна към легиона и не каза нищо.