Боговете на войната [bg]

Помпей яздеше начело на конницата. Всеки скок на жребеца му предизвикваше в корема му болка, от която му причерняваше. Беше чул сигнала за тревога и прекъсна проверката си, за да се притече на помощ, но сега присви очи при вида на бягащите легионери на Юлий.

Лабиен приближи в галоп и той го попита:

— Какво става?

— Нощно нападение, господарю. Разбихме ги. Конницата ще ги довърши.

И двамата погледнаха през полето към бягащия в тъмнината враг. Далечна самотна фигура развяваше знаме в мрака и движението привлече погледа на Помпей. Видя как мъжът забива дръжката в твърдата земя и как вятърът люшва знамето. Мъжът стоеше неестествено спокойно. Бялото петно на лицето му беше обърнато към конниците. Помпей се намръщи подозрително.

— Това е победа, господарю — каза забързано Лабиен. — С твое разрешение ще поведа конницата и ще ги унищожа.

— Това е капан — отвърна Помпей. — Сигурен съм. Кога си чувал легионите на Цезар да бягат от страх? Той иска да препуснем в тъмнината към това, което ни чака там. Не. Ще държиш позицията до зазоряване.

Лабиен изскърца със зъби.

— Не, господарю. Те загубиха стотици.

— Той изпрати трима на сигурна смърт в палатката ми само за да разпространи лъжи сред верните ми хора, Лабиен. Това трябва да ти подскаже що за човек е. Той е лукав, но няма да ме измами. Чу заповедите ми.

Очите на Помпей бяха студени и неумолими и Лабиен знаеше, че или трябва да го убие, или да се подчини.

— Да, господарю — отвърна той и наведе глава. — Ще заповядам на хората да останат по местата си.

Помпей забеляза объркването му, въпреки че Лабиен се опитваше да го прикрие. Въпреки болката, която го заливаше на вълни, той се насили да заговори:

— Добре се справи, Лабиен. Няма да забравя верността ти.

Видя как знаменосецът се обръща и изчезва в тъмнината. Знамето остана да се вее като мъгляво цветно петно в нощта. След един последен поглед към Лабиен Помпей обърна жребеца си и пое обратно, последван от конницата.

Лабиен можеше да забележи гнева по лицата на конниците — отразяваше неговия собствен гняв. Това не беше капан. Беше виждал достатъчно битки, за да може да разпознае момента, в който врагът се пречупва. Можеше да започне от един-единствен страхливец, който хвърля меча си, или дори от странно невидимо общуване, когато внезапно смелостта се изпарява от хора, които не биха повярвали на подобно нещо само час по-рано. Стисна яростно юмруци, загледан в тъмнината. Заместникът му стоеше до рамото му, но Лабиен нямаше за него думи, които би се осмелил да изрече на глас.

Най-после скри объркването си зад строга маска и каза:

— Вдигаме военен лагер край укрепленията. Това ще забави работата, но има ли значение?