![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Двама от челните му съгледвачи се върнаха пълзешком.
— Господарю, пред нас има река.
Домиций спря.
— Дълбока ли е?
— Така изглежда, господарю.
Домиций се намръщи и заповяда на хората си да спрат.
Знаеше, че времето наближава. Венера приближаваше зенита и Юлий щеше да започне, сигурен, че той ще го подкрепи.
Надигна се и затича напред. След стотина крачки чу шума на реката и видя черната вода. Обзе го внезапен страх.
— Колко е широка?
— Не знам, господарю. Навлязох до кръста, после се върнах да предупредя — отвърна мъжът. — Има опасно течение. Не знам дали ще можем да минем.
Домиций го сграбчи и почти го избута към реката.
— Трябва! Нали затова те пратих напред. Вземи въже, по него ще преведем хората.
Съгледвачът изчезна в тъмнината, а Домиций се върна при смълчаните кохорти. Бързо ги отведе при реката и зачакаха.
Домиций стискаше юмрук и току докосваше въжето, което беше завързано за едно паднало дърво. Въжето бавно се размотаваше и все не се опъваше и той изруга. Трябваше да помисли за някакъв сигнал от съгледвача, за да разберат, че е стигнал другия бряг. Подобни дребни подробности лесно се забравяха в трескавите моменти и сега трябваше да изстрада забавянето. Съгледвачът можеше и да се е удавил. Отново пипна въжето и тихо изруга. Беше отпуснато и не се движеше.
Вражеският лагер се виждаше на отсрещния бряг — светлините бяха като златни монети в тъмнината. Доминиций се ядосваше и трепереше от студ.
— Още двама влезте тук във водата — заповяда най-после. — И по десетима в двете посоки: за да потърсят брод. Трябва да минем.
И в същия миг видя запалените стрели да литват във въздуха от другата страна на лагера и прошепна:
— О, богове, не!
Лабиен бе изтръгнат от мислите си от писък. Обърна се и видя черни фигури да се появяват от мрака и да убиват първия от легионерите му.
— Тревога! — изрева той. — Нападат ни! Свирете тревога!
Затича се към врага още преди сигналът да отекне. Знаеше, че трябва да овладее положението бързо. После спря, замисли се и бавно се обърна към другата страна на лагера и спокойната тъмнина там. Осъзна, че действа така, както би се надявал Цезар.
— Първа кохорта — пази на запад!
Видя как мъжете се обръщат в посоката, която беше заповядал, и чак тогава се затича към коня си и се метна на седлото. Бойците му бяха опитни и бързо се строяваха. Чу центурионите да определят защитна линия и видя как челните редове започват да заемат местата си. Усмихна се доволно и изрева:
— Защитавайте на изток! Линия от щитове и копия. — Заби пети в хълбоците на коня и препусна през лагера към екота на желязо и смърт.
Глава 17
Юлий знаеше, че е загазил. Легионът срещу него беше загубил съвсем малко време, за да оформи силна защитна линия, а после започна контраатаката. Накъдето и да погледнеше, виждаше войници, които тичаха към неговите. Който и да ги командваше, си знаеше работата много добре и Юлий усети внезапното колебание на хората си.
— Напред, Трети!
Първоначалният план за бързо нападение и оттегляне беше провален. Не можеше да се оттегли и да остави кохортите на Домиций да бъдат изклани. Въпреки че изненадата не успя, Юлий знаеше, че ако може да удържи достатъчно дълго, Домиций ще изплаши защитата и той все пак ще може да спаси атаката. Трябваше да изтласка врага, за да даде на Трети време да се изтегли, но в линиите нямаше слабо място и Юлий можеше само да гледа как хората му падат. Беше истинско клане.
Виждаше как войниците се обръщат назад — искаха да заповяда оттегляне.
Започна да се отчайва. Домиций трябваше да се появи всеки момент или щяха да изгубят.
— Стрелците! Нов сигнал! Всички! — изрева той, въпреки че много от тях вече бяха мъртви.
Като го чуха, хората му се поокуражиха. Без щитове обаче бяха ужасно уязвими и бойците на Помпей се възползваха от предимството си, като ги удряха с щитовете по лицата или чупеха пръстите на краката им. Запалените стрели отново полетяха над главите им, но Юлий усети, че нещо у хората му се пречупва. Не можа да види началото, но докато допреди малко удържаха фронта, сега всички внезапно се обърнаха и побягнаха.
Юлий стоеше вцепенен от изненада и гледаше как мъжете, които беше обучавал, минават покрай него. Центурионите крещяха яростни заповеди, но те някак си не стигаха до Трети — ужасът ги бе превърнал в страхливци.
В далечината чу тропот на конница и сърцето му спря. Помпей идваше, а хората му бяха разбити. Видя знаменосеца на Трети да тича покрай него и изтръгна знамето от ръцете му.