Боговете на войната [bg]

Стоеше неподвижен, докато робите закопчаваха широкия кожен колан на кръста му. Преди да продължат, Брут размърда рамене, за да е сигурен, че ще може да се движи свободно. Ритуалът продължи мълчаливо и Брут усети успокоение от познатите действия. Нищо от дрехите му не беше ново; вълнените браки и туниката бяха част от облеклото му и в Галия. Цветовете бяха избелели от стотици пранета, но дрехите бяха удобни, както не би могъл да е новият твърд плат. Той наведе глава, докато робите връзваха около врата му лек шал, за да го предпазят от ожулване. Разхлаби го с два пръста и се загледа в нищото, замислен за предстоящата среща с Юлий.

Помпей се бе върнал от срещата в сената — и най-после в него гореше огън. За никой нямаше да има почивка, преди да разбият враговете. Точно това искаше Брут още от самото начало. Знаеше, че неговите четири кохорти ще са първи на бойната линия.

От тази мисъл го побиваха тръпки — но не от страх. Въпреки всичките му тренировки, ако Юлий изпратеше на предната линия Десети, му предстоеше трудна и кървава работа. Брут беше виждал легионерите от Десети да се бият достатъчно пъти и знаеше, че може да премине през позициите им само ако са мъртви. Те бяха оцелелите ветерани от безброй битки и гръцките легиони не можеха да се мерят с опита им.

— Но ние сме повече — промърмори Брут и робите спряха и го погледнаха с любопитство. — Продължавайте — каза им той.

Един от мъжете коленичи при краката му, за да завърже сандалите: проверяваше дали са добре стегнати с внимание и опит, докато кръстосваше връзките до глезените му. Мекият вълнен плат под тях се издуваше сред пристегнатата мрежа от кожени връзки и Брут с удоволствие раздвижи пръстите на краката си. Отново вдигна ръце, докато връзваха около кръста му кожената поличка, която да предпазва слабините му, и изпита леко нетърпение, когато двамата мъже свалиха бронята му от закачалката.

Плочата за гърдите предизвика сладко-кисели чувства — мислеше си за ръцете, които я бяха направили. Александрия го обичаше, поне когато я правеше, и обичта й си личеше. Пластината беше красива, с изображение на силата, представена чрез релефните фигури на Юпитер и Марс, които събираха ръце при гърлото му. Брут си пое дълбоко дъх, докато привързваха плочата с тази на гърба, и издиша, когато пристегнаха ремъците. Така нямаше да му пречат. Завъртя глава и усети как в него започва да се надига въодушевлението, което бронята винаги предизвикваше. Робите прикачиха при гърлото му плочките на раменете и той провери и тях, за да е сигурен, че ще може да се движи свободно. Накрая взе шлема и си го сложи. Той също беше брилянтна изработка и блестеше дори в сумрака на палатката. Брут знаеше, че това ще привлича враговете към него.