Боговете на войната [bg]

Спря и пак огледа събралите се мъже.

— Не знам друг военачалник, който да е способен да победи Цезар. Но знам, че Помпей е повече от способен. Ще гласувам за продължаването на диктатурата му. Няма друг, достоен за това уважение.

Той седна. Разнесоха се одобрителни възгласи и това донесе на Помпей известно облекчение. Той усети как в стомаха му се заражда спазъм и извади кърпичка, за да попие устните си. Не се осмели да я погледне и я прибра.

Цицерон се поколеба, преди да стане. Знаеше, че болестта на Помпей е по-лоша, отколкото той я представяше. Ако го оставеха начело, като нищо можеше да подари победата на Цезар. Вероятно това в крайна сметка беше по-добрият вариант. Ако Лабиен поемеше ръководството на войната, двете армии щяха да се изтощят взаимно и какво щеше да стане тогава с Рим? Надяваше се, че след отстраняването на Помпей може да се постигне някакво ново споразумение с Цезар, но сега мислите му бяха объркани и не знаеше как би могъл да убеди сената. Това беше труден път. Мнозина очакваха Помпей да предприеме яростна война, без спиране и милост. Все пак нали затова бяха дошли в Гърция. Цицерон само можеше да клати глава пред слепотата им. Не го беше грижа за Помпей, а още по-малко за Цезар. Бъдещето на Рим беше много по-важно.

Видя, че забавянето му не е останало незабелязано, и заговори бързо, за да прикрие паузата.

— Говоря за доброто на Рим, Помпей — нима ще го отречеш? Чаках да спечелиш тази война, но ти все още не си успял дори да срещнеш врага. Това не са „трудните моменти“ на кампанията, за които говори Светоний. Ти изби повече наши хора за неподчинение, отколкото успя да избие Цезар. Бойният дух спада, а ти отхвърли единствената възможност, която имаше за атака. — Пое дъх: знаеше, че поема опасен риск. — От колко ли още ще се откажеш?

— Така значи — каза Помпей.

И внезапно се намръщи и погледна ръцете си. Цицерон изпита прилив на надежда, че болката най-после ще се разкрие пред останалите. Ако Помпей се строполеше или дори изохкаше, всичко щеше да приключи.

Помпей бавно вдигна глава. Очите му блестяха.

— Осмеляваш се да твърдиш, че съм изгубил смелостта си. Така ли? Това ли е причината за тази лична атака? Изградих стени, за да предпазя града, който веднъж вече беше завзет от Цезар. Да, гоних го на бойното поле и той ми избяга. — За момент болката му попречи да говори и той я зачака да премине.