Невидимият пазител [bg]

29

Измина пътя до Памплона в мълчание, обзета от вътрешно безпокойство, налегнало я още в мига, когато видя трупа на Йоана. В това престъпление имаше толкова противоречиви елементи, че й беше трудно дори да започне да оформя някакъв предварителен профил, макар да бе умувала над него през целия път. Цветята, парфюмът, букетът в скута й, почти свенливият начин, по който бе прикрита голотата на трупа… Всичко контрастираше с очевидната бруталност на ударите, нанесени по лицето, с дивашкия начин, по който дрехите бяха разкъсани на парчета, с вероятното изнасилване и с проявената жестокост — убиецът бе изгубил контрол, стигайки дотам, че да удуши жертвата със собствените си ръце. А да не забравяме и трофея. Много серийни убийци отнасяха със себе си по нещо, което бе принадлежало на техните жертви, за да може да пресъздават повторно и насаме момента на смъртта им, поне докато фантазията им стане недостатъчна, за да задоволява потребността им, и не потърсят следваща жертва. Но не беше обичайно да си тръгват с части от тялото, предвид трудността да ги запазят непокътнати и да са им подръка, когато пожелаят. Обикновено вземаха косми или зъби, но не и части, които щяха бързо да се разложат. Отрязването на ръка до лакътя не се връзваше с профила на сексуалния насилник, не по-малко странно бе и почти грижовното отношение, което бе проявявал към трупа в продължение на дни.

Пристигнаха в Памплона по обяд. В контраст със студа навън, дъхът на пътниците бе полепнал по автомобилните стъкла, превръщайки ги в очевидно доказателство за нетърпимата горещина в колата, отесняла заради присъствието на старши лейтенант Падуа, който бе настоял да пътува с тях, макар да не обели и дума през целия път. Когато най-накрая спряха пред Института по съдебна медицина и слязоха, една напълно скрита под чадър жена излезе от малката групичка, чакаща на входа, пристъпи няколко крачки напред и застана до стълбите.