Невидимият пазител [bg]

— Няма нужда — каза Амая.

— Тя не беше от онези избухливи тийнейджърки. Помагаше вкъщи, грижеше се за сестра си, но той я държеше все по-изкъсо за вечерния час, за излизанията. Тя се оплакваше, а аз… Аз му позволявах, защото мислех, че просто се тревожи за нея. Макар понякога да осъзнавах, че прекалява с желанието си да я контролира, и често му го казвах, но той, той ми отговаряше: „Ако я оставиш без надзор, ще тръгне с момчета и ще ти дойде бременна“. Беше ме страх. Но друг път виждах как я гледа и това не ми харесваше, госпожо, не ми харесваше. Но нищо не казвах, освен веднъж. Йоана беше с къса пола, наведе се за нещо към сестра си и тогава видях как я гледаше. Отвратих се, направих му забележка и знаете ли какво ми отговори? Каза ми: „Така гледат мъжете дъщеря ти, когато тя ги провокира“. Явно вече не беше негова дъщеря — преди да, а сега казваше „дъщеря ти“. А аз само я пратих да се преоблече.

Амая погледна Падуа, преди да попита:

— Разбирам… Мъжът ви се е тревожил много за Йоана, може би дори е прекалявал, но защо мислите, че има нещо общо със смъртта й?

— Не сте го виждали. Беше вманиачен, стигна дотам, че инсталира джипиес на телефона й, за да знае къде се намира във всеки момент. И когато изчезна, му казах: „Потърси я с джипиеса“, а той ми отговори: „Вече не ползвам тази услуга. Прекратих договора, безсмислено е, дъщеря ти е избягала, защото е пропаднала. Ти я насърчи и тя вече няма да се върне, тя не иска да я намериш и това е най-доброто за всички“. Така ми каза.

Амая отвори папката, която й подаваше лейтенант Падуа, очевидно решил да запази мълчание.

— Да видим. Йоана е изчезнала в събота, а вие сте подали сигнал на следващия ден, неделя. Въпреки това сте се обадили в участъка, за да съобщите, че Йоана се е прибрала вкъщи в сряда, докато сте били на работа, за да си вземе личната карта, дрехи и малко пари и за да каже, че заминава с някакво момче. Така ли е?

— Да, обадих се, защото той ми каза да го направя. Прибрах се вкъщи и той ми каза, че е идвала, а после си е тръгнала и си е взела нещата. Как да не му повярвам? Йоана вече два пъти е бягала за няколко дни у една нейна приятелка, когато той й се караше. Но аз знаех, че ще си дойде, и му казвах: „Ще се върне“. Знаете ли защо? Защото никога не вземаше мишлето. Една играчка, която имаше от малка, още й стоеше на леглото. И аз знаех, че ако някой ден дъщеря ми си тръгне от къщи, ще вземе и Зъбльото, така го наричаше. Така че влязох в стаята, видях, че го няма, и ми прималя. И му повярвах.