Невидимият пазител [bg]

— Къде…?

— Зад дивана, госпожо инспектор — посочи Падуа.

Тя насочи лъча светлина на фенерчето към мястото, което й показваха.

— Трябват ни прожектори.

— Отидоха да вземат, носят ги.

Фенерчето й освети сребристи кецове и бели чорапи, които изглеждаха леко зацапани с пръст. Отстъпи две крачки назад, правейки място, за да нагласят прожекторите и да направят предварителните снимки. Затвори очи, прошепна кратка молитва за душата на това момиче и започна.

— Искам всички да излязат вън, докато не приключим. Да останат само екипът ми, съдебният лекар и лейтенант Падуа от жандармерията — обяви тя, обръщайки се към присъстващите, като пропусна представянето.

С изключение на една жандармеристка в униформа, тя бе единствената жена, а престоят й във ФБР я бе научил колко важна е професионалната вежливост, когато се поема случай, по който вече работят други полицаи.

— Колегите са намерили тялото и са били така благоразумни да ни информират. Искам да разбера кой е влизал и какво са пипали, включително децата и бащата на момчето, което е съобщило. Йонан, стой плътно до мен. Искам всичко да се снима. Сабалса, помогнете ни да отместим внимателно матрака. И гледайте къде стъпвате.

— Виж ти — възкликна Йонан, — това е различно.

Жертвата, извънредно слабичка девойка, бе имала мургава кожа, която сега изглеждаше подпухнала, зеленикава и лъщяща от отока. Дрехите й бяха грубо и непохватно разрязани и преметнати от двете страни на тялото й, макар някои от парчетата да бяха използвани, за да покрият слабините й. От подутата и насинена шия висяха краищата на корда, която изчезваше сред гънките отекла плът. Бледата й ръка бе положена върху корема и стискаше букет бели цветя, завързани с бяла панделка. Очите й бяха полуотворени, а през миглите й прозираше белезникава слузеста ципа. Десетки повече или по-малко увехнали цветчета ограждаха главата й. Бяха забодени в тъмната й къдрава коса и образуваха диадема, която се спускаше към раменете й и очертаваше трупа й.