![Разкази с неочакван край [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/1/razkazi-s-neochakvan-kraj-bg-download.jpg)
Разкази с неочакван край [bg]
- Автор: Даль Роальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9789543301621
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Разкази с неочакван край [bg]». Краткое содержание книги:
Писателят е човек, който измисля истории. – Роалд Дал
Писателят е непредвидим в изхода от лабиринтите на преживелици. Героите му, уж обикновени хора, се заплитат в невероятни ситуации, за които читателят до края няма представа какво ще се случи. Това ни кара да „поглъщаме” разказ след разказ на един дъх. Тънката ирония и великолепното чувство за хумор на автора правят удоволствието от четенето още по-голямо. Естествено винаги трябва да сме нащрек, защото от всяка страница ни дебне неочакваното.
Тя изведнъж се отдели от масата и отиде до прозореца.
— Говоря съвсем сериозно — каза и зарови из чантата си за цигара. — Искам го вкъщи.
Ланди я наблюдаваше, докато пъхна цигарата между устните си и я запали. В тази жена имаше нещо много странно. Тя изглеждаше почти доволна, че мъжът й е там, в легена. Опита да си представи как би се чувствал той, ако там лежеше мозъкът на неговата жена и нейното око го гледаше от онази капсула.
Нямаше да му е приятно.
— Да се връщаме ли вече в кабинета? — обади се той.
Тя стоеше до прозореца, очевидно напълно спокойна и пушеше цигарата си.
— Да, добре.
Когато мина покрай масата, мисис Пърл се спря и още веднъж се надвеси над легена.
— Засега Мери те оставя, съкровище — каза тя. — И за нищо да не се тревожиш, чуваш ли? Колкото може по-скоро ще те върнем обратно вкъщи, където ще се грижа за теб както си му е редът. И слушай, скъпи…
Тук тя замълча и поднесе цигарата към устните си с намерението да си дръпне.
Окото моментално проблесна.
В този миг мисис Пърл гледаше право в него и забеляза в самия му център някаква мъничка, но много ярка искрица. Зеницата пък се сви до миниатюрна черна точица — израз на необуздан гняв.
Отначало тя не помръдна. Стоеше надвесена над легена, държеше цигарата до устните си и наблюдаваше окото.
След това много бавно и решително пъхна цигарата в уста и силно дръпна. Всмукна дълбоко и задържа дима в дробовете си три-четири секунди, после изведнъж, пуф, през ноздрите й излязоха две тънки струйки, които се удариха във водата в легена и се напластиха над повърхността в гъст синкав облак, закривайки окото.
Ланди стоеше до вратата с гръб към нея и я чакаше.
— Хайде, мисис Пърл — подкани я той.
— Не гледай така гневно, Уилям — тихо промълви тя. — Няма смисъл да гледаш гневно.
Ланди обърна глава, за да види какво става.
— Вече няма смисъл — шепнеше тя. — Защото отсега нататък, миличкото ми, ще правиш това, което ти каже Мери. Разбираш ли?
— Мисис Пърл — обади се Ланди и тръгна към нея.
— И вече няма да си лошо момченце, нали съкровището ми? — каза мисис Пърл и отново дръпна от цигарата. — Защото лошите момченца най-строго ги наказват. Би трябвало да знаеш това.
Ланди вече беше до нея. Хвана я за ръката и леко, но настойчиво я отдели от масата.
— Довиждане, скъпи — извика тя. — Скоро ще се върна.
— Престанете, мисис Пърл.
— Нали е много сладичък! — възкликна тя и погледна Ланди с огромни блеснали очи. — Нали е божествен! Просто нямам търпение да си го прибера вкъщи.
Нагоре към Рая
През целия си живот мисис Фостър беше изпитвала почти патологичен страх, да не би да изпусне влак, самолет, параход или дори началото на театрална постановка. Иначе не беше особено притеснителна жена, но само мисълта, че би могла да закъснее в подобни случаи, я докарваше до такова нервно състояние, че получаваше тикове. Не й личеше кой знае колко — само едно мускулче в ъгълчето на лявото й око започваше да потрепва като потайно намигане. Но неприятното в случая беше, че то отказваше да се успокои цял час, че и повече, след като вече се бе настанила във влака, самолета или каквото и да било там.
Невероятно е наистина как при някои хора едно най-обикновено опасение, като например изпускането на влак, може да се разрасне в истинска мания. Най-малко половин час преди да е станало време да се тръгва за гарата, мисис Фостър излизаше от асансьора, напълно готова за път, с шапка, палто и ръкавици, след което, тъй като изобщо не беше в състояние да седне, започваше да се щура и да обикаля от стая в стая, докато съпругът й, на когото състоянието й трябва да е било добре известно, най-после се появеше от покоите си и с ледено сух глас изказваше предположението, че може би вече е време да тръгват.
Може би мистър Фостър е имал право да се дразни от тази глупава слабост на жена си, но нищо не би могло да го оправдае, че увеличавал страданията й, като съвсем излишно я е карал да чака. Имайте предвид, в никакъв случай не е сигурно, че го е правил нарочно, и все пак винаги когато трябваше да отидат някъде, той така прецизно разпределяше времето си — точно с едва-две минутки закъснение, нали разбирате — и държанието му беше толкова иронично, та трудно можеше да се повярва, че по свой отвратителен начин не измъчва нарочно клетата женица. И трябва да е бил напълно сигурен в едно — тя никога не би се осмелила да му извика да побърза. Твърде добре я беше дисциплинирал, за да направи такова нещо. Трябва също така да е знаел, че ако изчака след последния допустим момент, би я докарал почти до състояние на истерия. В един или два по-особени случая през последните години на съвместния им живот почти изглеждаше, че е искал да изпуснат влака само за да увеличи страданията на нещастната жена.