Разкази с неочакван край [bg]

Всъщност, откъде накъде?

Допуши цигарата си и от неизгасения фас незабавно запали друга. Погледна към телефона, поставен на работната маса до телевизора. Уилям желаеше тя да се обади. Изрично бе подчертал — да позвъни на Ланди веднага, щом прочете писмото. Мисис Пърл се колебаеше и с всички сили се опитваше да се пребори с дълбоко всаденото й чувство за дълг, от което все още не смееше да се отърси напълно. После бавно се изправи и отиде до телефона. Намери номера в указателя, набра го и зачака.

— Бих желала да говоря с мистър Ланди, ако обичате.

— Кой го търси?

— Мисис Пърл. Мисис Уилям Пърл.

— Почакайте малко.

Ланди се обади веднага.

— Мисис Пърл?

— Да, мисис Пърл е на телефона.

Настъпи кратка пауза.

— Толкова се радвам, че най-после се обадихте, мисис Пърл. Надявам се, че при вас всичко е наред. — Гласът беше тих, спокоен, любезен. — Мисля си, дали не бихте могли да дойдете в болницата? Тъкмо ще си поприказваме. Предполагам, че изгаряте от нетърпение да научите за изхода на нашата работа.

Тя не отговори.

— Сега мога да ви кажа, че повече или по-малко, всичко мина гладко. Всъщност, много по-гладко, отколкото можех да се надявам. Онова нещо не само е живо, мисис Пърл, то е и в съзнание. Дойде в съзнание още на втория ден. Не намирате ли, че е много интересно?

Тя го чакаше да продължи.

— И окото вижда. Сигурни сме в това, защото щом поставим нещо пред него, енцефалографът незабавно отчита промени. Сега всеки ден му даваме да чете вестник.

— Кой вестник? — остро попита мисис Пърл.

— „Дейли мирър“. Заглавията са по-едри.

— Той мрази „Мирър“. Дайте му „Таймс“.

Настъпи известно мълчание, после лекарят се обади отново.

— Разбира се, мисис Пърл, ще му дадем „Таймс“. Естествено, нашето желание е да правим всичко възможно, за да бъде онова нещо щастливо.

— Той — каза тя. — Не онова нещо. Той.

— Той — повтори лекарят. — Да, извинете. Той да бъде щастлив. Това е и една от причините, поради която ви предложих да дойдете колкото може по-скоро. Мисля, че за него ще бъде добре да ви види. Може да му дадете да разбере колко сте щастлива, че сте отново заедно — усмихнете му се, изпратете въздушна целувка, знаете как стават тези работи. Сигурно ще се почувства много по-добре като разбере, че сте наблизо.

Възцари се дълбоко мълчание.

— Добре — най-после каза мисис Пърл, а гласът й изведнъж стана плах и уморен. — Предполагам, че ще е най-добре да дойда да го видя как е.

— Чудесно! Знаех, че ще дойдете. Ще ви чакам. Качете се направо в моя кабинет на втория етаж. Довиждане.

След половин час мисис Пърл беше в болницата.

— Нека не ви изненадва видът му — каза Ланди, докато я съпровождаше по коридора.

— Няма.

— Отначало сигурно малко ще се стреснете. Боя се, че в сегашното си състояние той не е много привлекателен.