Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Един брак означаваше също, че Изабел трябваше да продължи с маскарада, да продължи да крие вечно миналото си. Дали маркизът наистина не се чувстваше виновен за това, че с действията си можеше да стане съучастник в измамването на някой джентълмен? Сигурно. Макар още от самото начало да знаеше, че той я смята за неморална, Изабел не можеше да потисне удивлението си.
Всичко това обаче не й помагаше да разбере истинската причина за решението му. Защо Хатауей поемаше риска от оставането й в обществото, където рано или късно щеше отново да се срещне с нея, тъй като тя минаваше за член на семейството му?
Обзета от подозрения, Изабел хвърли един поглед на Керн. Той очевидно беше шокиран и гледаше ту Хатауей, ту нея. Беше разгневен.
Пет хиляди фунта.
В този миг Изабел внезапно осъзна мотивите за решението на Хатаеуй. Да, нямаше по-смислено обяснение от това. Маркизът искаше да й попречи да разследва лорд Реймънд.
Хатауей купуваше мълчанието й.
— За какво си мислил, по дяволите? — попита Керн. — Защо изобщо й даваш зестра?
Двамата с маркиза стояха в един празен страничен коридор на операта в Хаймаркет и Хатауей пушеше пура.
Чакаха Хелън, която беше отишла до дамската тоалетна. Беше антрактът и във фоайето и края на коридора се виждаха елегантни дами и господа, които отпиваха лимонада и обсъждаха представлението. Изабел бе казала, че я боли глава, и беше останала в частната ложа на маркиза. Керн не бе искал да я оставя сама там, но желанието му да поговори с маркиза беше много по-силно.
— Говори по-тихо — нареди Хатауей — Не искам цял Лондон да ни чуе.
Керн се подпря с ръка на стената и измърмори:
— Тогава и ти ми отговори тихо.
— Вече ти отговорих. Искам клюките да престанат, дори ако това означава, че трябва да й купя почтеност.
Керн изрази подозрението, което не го беше напуснало през първото действие на представлението.
— Изабел ли те изнуди да й дадеш тези пари? Да не те е заплашила, че ще публикува мемоарите?
— Не, за бога. — Хатауей се наведе да изтръска пепелта от пурата си. — Тя не е искала от мен нито фартинг, въпреки че аз, разбира се, платих за новите й дрехи. Не можех да я оставя да се разхожда облечена в дрипи.
Керн се ядоса на себе си за това, че се зарадва, че Изабел не беше изнудвала маркиза.
— Но пет хиляди? Никой не очаква от теб да отпуснеш толкова голяма сума на някаква далечна роднина.
— Хората могат да ме наричат ексцентричен, ако искат. — Хатауей го погледна в очите. — Това е много по-добре, отколкото да започнат да задават въпроси за произхода на Изабел. Подобни клюки биха се отразили зле на Хелън. Не ми казвай, че не осъзнаваш това, Джъстин.
Разбира се, че го осъзнаваше, но възмущението все още не искаше да го напусне.
— И затова ти едва ли не каниш Изабел да се омъжи за някой джентълмен — каза графът през стиснати зъби. — Ще я оставиш да измами един почтен мъж.
— Тя може и да не приеме предложението. А ако не се омъжи, няма да получи парите.
— Но ти много добре знаеш, че тя ще приеме. Поемаш дяволски голям риск. Тя е незаконна дъщеря на куртизанка.
Лицето на Хатауей беше като изваяно от камък.
— Била е възпитана от гувернантка и досега се държи много добре.
— А какво ще стане, ако я разкрият?
— Това просто няма да се случи. Тя е умно момиче.
— Да, бе. Само преди няколко дни ти сам каза, че е обикаляла Лондон и е задавала въпроси за бившите любовници на майка си.
— Вече няма да го прави. Ти ще се погрижиш за това.
Керн стисна зъби. Каквото и да кажеше, маркизът нямаше да промени решението си. Той не можеше да си представи Изабел да се омъжи за някой от кретените, които се навъртаха около нея… и да спи с него. Графът си представяше как образът й ще го преследва в продължение на години, как ще я вижда с издут от детето на друг мъж корем, как става по-мека и красива с годините. Той си представяше как двамата с Хелън щяха да бъдат длъжни да забавляват Изабел в дома си, а на него щеше да му се налага да търпи чувствените й усмивки и язвителните й подмятания.
— Дявол да го вземе — каза троснато той. — Знаеш каква е тя и откъде идва. Рано или късно ще направи грешка и ще те посрами — ще посрами всички ни.
— Независимо от това решението ми е окончателно.
Маркизът се обърна, дръпна за последен път от пурата си и я угаси в пепелника. Керн рядко го беше виждал да пуши, при това никога на публично място. Той не можеше да се отърси от усещането, че нещо притесняваше Хатауей.