Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— А, това беше много грубо — Дежньов завъртя очи. — Баща ми казваше, че нито един нож не може да бъде наточен толкова остро, колкото женския език. Но наистина, Албърт, достигането на размера на молекулите е нищо. Почакайте докато се научим да свързваме относителността с квантовата механика и ще можем със съвсем малко енергия да се смаляваме до субатомни размери. Тогава ще видите.
— Какво ще видя?
— Ще видите мигновено ускоряване. Просто ще тръгваме и… — Дежньов вдигна ръце от управлението и направи бърз жест, придружен от остро изсвирване с уста.
— Ръцете на кормилото, Аркадий — обади се Боранова.
— Разбира се, драга Наталия — каза Дежньов. — Просто едно лирично отклонение, нищо повече. След това добави към Морисън — Ще можем мигновено да достигаме скорост, близка до светлинната, а при подходящи условия дори и по-висока. За десет минути ще прекосяваме галактиката, за три часа ще стигаме до Андромеда, а за две години — до най-близкия квазар. А ако това все още не е достатъчно, ще можем да се смаляваме още. Ще имаме свръхсветлинни полети, ще имаме антигравитация, ще имаме всичко. И във всичко ще е водещ Съветския съюз.
— И как ще управлявате полета, Аркадий?
— Какво?
— Как ще го управлявате? — повтори сериозно Морисън. — Щом корабът достигне нищожни размери и маса, на практика той ще се излъчи на стотици светлинни години. Това означава, че ако имате милиарди кораби, те ще се разпространят симетрично във всички посоки — подобно на слънчевата светлина. Но тъй като ще има само един кораб, той ще се движи само в една посока, която обаче ще бъде напълно непредсказуема.
— Този проблем е за хитрите теоретици като Юрий.
До този момент Конев не беше проявил някакъв интерес към разговора, но сега силно изсумтя.
— Не съм убеден — продължи Морисън, — че е разумно да се развива пътуването и безгрижно да се допуска, че управлението е сигурно. Вашият баща не е ли казвал: „Умният човек не започва да строи къщата от покрива.“
— Може и да го е казал, но веднъж рече следното: „Ако намериш златен ключ, а не знаеш за коя ключалка е, не го изхвърляй. Златото, само по себе си, е достатъчно.“
Боранова се размърда в седалката си и ги прекъсна:
— Достатъчно с видяното и казаното, приятели. Юрий, къде се намираме? Напредваме ли?
— По мое мнение — да, но бих искал американецът да потвърди преценката ми, ако е правилна.
— Как бих могъл да го сторя? — сопна се Морисън. — Завързан съм тук.
— Ами, отвържете се. Дори и да отплувате, няма да е надалече.
Морисън се затрудни с разкопчаването на колана, тъй като беше забравил къде се намира съответния бутон. Калинина бързо се протегна и го натисна.
— Благодаря, София.
— Ще се научите — отвърна тя безразлично.
— Надигнете се, така че да виждате над рамото ми — каза Конев.
Морисън последва съвета му и, както се очакваше, се отблъсна твърде силно от облегалката на предната седалка. Като резултат от незначителната му инерция, излетя нагоре и си удари главата в тавана. Ако това се беше случило със същата скорост при неминиатюризирани условия, сигурно щеше да изпита заслепяваща болка при сътресението, но същата липса на маса и инерция, която го изстреля нагоре, му помогна да отскочи без никакво нараняване и практически без усещане за удар.
— Внимателно — Конев цъкна с език. — Просто вдигнете ръцете си нагоре с дланите настрани, бавно ги завъртете и след това натиснете, но бавно. Разбрахте ли как?
— Разбрах.
Последва съвета на Конев и се издигна бавно. Хвана се за рамото му и се задържа.
— А сега погледнете церебрографа — продължи Конев. — Виждате ли къде сме сега?
На екрана се виждаше извънредно сложна мрежа с отчетлив тримерен ефект. Състоеше се от извиващи се ручейчета, които се разклоняваха в сложно дърво. В едно от по-големите разклонения се виждаше малка червена точка, която бавно напредваше.
— Можете ли да увеличите изображението, така че да се вижда само тази част.
Конев отново цъкна с език, очевидно показвайки нетърпението си.
— Това ще ни помогне ли?
— Разбира се. Намираме се в основата на мозъка.
Можеха да се различат отделните гънки и бразди.
— Къде възнамерявате да отидем? — попита Морисън.
Изображението слабо се увеличи.
— Ще завием тук към вътрешността на невронния слой — сивото вещество. Бих искал по този маршрут да преминем през… — и Конев назова имената на няколко области в мозъка, които Морисън се затрудни да преведе мислено на английски — … и тази област тук, ако правилно съм разбрал статиите ви, е критичната точка на невронната мрежа.