Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
Беше топла сутрин и небето над хълмистите пасища на южен Пелдан беше безоблачно. По едно време Ерионд ускори ход и пое редом с Гарион.
— Смяташ ли, че Поулгара ще има нещо против, ако двамата с теб препуснем в галоп? — попита той. — Може би до онзи хълм ей там? — Младежът посочи на север.
— Вероятно да — отговори Гарион. — Освен ако не измислим някоя убедителна причина. Тя не би приела идеята, че Кон и Кретиен просто искат да потичат, нали?
— Прав си — въздъхна Ерионд.
Гарион погледна към хълма и каза:
— Ние наистина трябва да следим какво става на север от нас. Оттам трябва да очакваме всичките си неприятности. Трябва да се случва там, нали? А този хълм е отлично място, откъдето да огледаме цялата околност.
— Това е самата истина, Белгарион.
— Не е същото като да я лъжем.
— Не бих и помислил да я лъжа.
— Аз също.
Двамата се засмяха едновременно.
— Ще кажа на Белгарат къде отиваме — каза Гарион. — И ще го оставим той да й обясни всичко.
— Да, той е най-подходящият човек за това — съгласи се Ерионд.
Кралят на Рива изостана малко, докосна рамото на задрямалия си дядо и каза:
— Двамата с Ерионд отиваме до онзи хълм. Искам да видя дали има някакви признаци за започване на битката.
— Какво? О, да, това е добра идея. — Белгарат се прозя и отново затвори очи.
Гарион махна на Ерионд и двамата препуснаха през високата трева.
— Гарион — извика Поулгара, — къде отивате?
— Дядо ще ти обясни, лельо Поул — отвърна той. — Ще ви настигнем след малко. — Кралят на Рива погледна Ерионд. — Дай по-бързо!
Двамата препуснаха на север в лудешки галоп. Тревата шибаше краката на жребците, копитата им тежко удряха земята. Двамата се смееха радостно.
— Беше хубаво — задъхано каза кралят на Рива, докато слизаше от седлото, когато стигнаха билото на хълма. — Но нямаме възможност да го правим често, нали?
— Поне не колкото бихме искали — съгласи се Ерионд и също слезе от Кон. — Много дипломатично успя да уредиш всичко, Белгарион.
— Разбира се. Кралете трябва да бъдат добри дипломати.
— Мислиш ли, че я излъгахме?
— Ние ли? — засмя се Гарион. — Да излъжем леля Поул? Не говори глупости, Ерионд.
— Прав си. — Младежът направи кисела физиономия. — Дали ще ни се кара?
— Вероятно. Но ездата си струва едно мъмрене, нали?
Ерионд се усмихна, после погледна на север и усмивката изчезна от лицето му.
— Виж, Белгарион — тъжно каза той.
Гарион погледна в указаната посока. На хоризонта се издигаха високи черни стълбове дим.
— Изглежда, битката вече е започнала — каза мрачно Гарион.
— Да — въздъхна Ерионд. — Но защо го правят?
Кралят на Рива се замисли, после каза:
— Предполагам, че заради гордостта си. Заради жаждата за власт. А може би желаят да отмъстят. Веднъж в Арендия Лелдорин ми каза, че много често битките продължават, защото хората просто не знаят как да ги спрат.
— Но всичко е толкова безсмислено…
— Разбира се, че е безсмислено. Арендите не са единствените глупави хора на земята. Когато двама души желаят силно едно и също нещо, ще има битка. Ако всеки от тях има достатъчно последователи, ще има война. Ако двама обикновени мъже имат разногласия, изходът ще бъде счупен нос или някой избит зъб. Но когато се замесят и армии, ще бъдат избити много хора.
— Ти и Закат ще воювате ли?
Това беше труден въпрос и Гарион не бе сигурен дали знае отговора му.
— Наистина не зная — призна той.
— Неговото желание е да управлява света — изтъкна Ерионд, — а ти не искаш да допуснеш това. Войните не започват ли от точно такива разногласия?
— Много трудно е да се отговори на такъв въпрос — отговори тъжно Гарион — Сигурно, ако не бяхме напуснали Мал Зет, щях да го вразумя. Но ние тръгнахме и не се възползвах от тази възможност. — Кралят на Рива въздъхна. — Мисля, че всичко зависи от него. Може би се е променил достатъчно и се е отказал от идеята си, но може и да не е. Човек никога не може да е сигурен какво ще предприеме Закат. Надявам се, че е променил намерението си. Не желая да воювам с никого, ала няма и да му се подчиня. Светът не е създаден да бъде управляван от един човек — особено от човек като Закат.
— Но ти го харесваш, нали?
— Да. Ще ми се да го бях срещнал преди Таур Ургас да бе съсипал живота му. — Гарион стисна зъби. — Виж, Ургас бе човек, на когото без колебание бих обявил война. — Такива хора вредят на света просто като живеят в него.
— Но вината не е негова. Той беше душевноболен и това го извинява.
— Много лесно прощаваш, Ерионд.
— Не е ли по-лесно да простиш, отколкото да мразиш? Докато не се научим да прощаваме, подобни неща ще продължават да се случват. — Младежът посочи на север към стълбовете дим. — Омразата е безплодно чувство, Белгарион.