Бунтът

— Романтично е — въздъхна Гуен и огледа критично своите шевове.

— Това е лудост. — Меги хвърли един поглед към паравана, зад който се потеше Серина. — Рина трябва да е направила някаква силна магия, за да накара Бригъм да се разбърза толкова. Той може и да не е толкова задръстен, колкото ми се струваше.

— Само си представи. — Гуен внимателно премести нежния млечнобял атлаз. — Да отиде при принца. Така и не успяхме да разопаковаме багажа след пътуването, и ето вече преправяме балната рокля на мама за сватбата на Серина.

Меги седна и опря ръка на корема си. Бебето, което носеше, нощем винаги ставаше по-палаво. Разопаковането трябваше да почака, помисли си, както и тя и Кол трябваше да почакат, докато истински се срещнат. Потуши смеха си, като си спомни как ги прекъснаха точно в момента, когато се преоткриваха. Погледна към Серина, която излезе, увита в кърпи и с капеща коса.

— Роклята ще стане много красива — увери я Меги и преглътна сълзите си, като си спомни за своята сватба. — И ти също.

— До камината — нареди Фиона, въоръжена с четка. Знаеше, че треперенето няма нищо общо със студа и започна да успокоява дъщеря си, докато изсушаваше косата й. — За жената сватбата е един от най-прекрасните моменти. След години, когато погледнеш назад, това, което сега ти се струва сън, ще бъде много ясно.

— Трябва ли толкова да се страхувам?

Фиона се протегна през рамото на Серина и хвана ръката й.

— Винаги съм мислила, че колкото повече обича една жена, толкова повече се страхува.

Серина се засмя слабо.

— Значи трябва да го обичам повече, отколкото си представям.

— Не бих могла да си пожелая по-добър мъж за теб, Рина. Когато битката свърши, вие ще живеете щастливо заедно.

— В Англия — успя да произнесе Серина.

Фиона започна да я разресва, както бе правила толкова пъти преди това. Мислеше си, че това малко удоволствие скоро ще свърши и ръцете й бяха нежни.

— Когато се омъжих за баща ти, аз напуснах своето семейство и своя дом. Бях израснала със звука на морето, с аромата му. Като момиче обичах да се катеря по скалите и да гледам как вълните се разбиват под мен. Горите на Гленроу ми бяха непознати и ме плашеха. Не бях сигурна, че ще преживея да съм далеч от всичко, което познавах и обичах.

— И как успя?

— Като обичах баща ти повече.

Нагласиха косите й разпуснати, така че да струят по гърба й като светлината на свещите. Корсажът на роклята й бе прилепнал и обгръщаше гърдите й, оставяйки ги да се издигат меко над перлената огърлица. Ръкавите горе бяха бухнали, а към китките се стесняваха. Върху полата, където се разширяваше върху обръчите и фустите, блестяха перли. На кръста й имаше венец от бледорозови диви рози. С разтуптяно сърце Серина пристъпи в абатството.