Бунтът

Серина наблюдаваше Бригъм в този свят, за който той бе роден, докато тя, поддържана повече от своята решителност, отколкото от самоувереност, се опитваше да се приспособи към живота на красотата и блясъка.

Трябваше да научи нови правила, нов начин да преживява дните и нощите си. Тук, в първия двор, който украсяваше Шотландия, Серина откри какво значи да е лейди Ашбърн. Имаше слуги, които я обслужваха, независимо дали искаше, или не. Поради положението на Бригъм те получиха великолепна стая, окичена с гоблени и обзаведена с елегантни мебели. За няколко седмици тя се запозна с повече хора, отколкото бе познавала през целия си живот. Много от тях идваха от любопитство, ала много заради своята лоялност.

Животът в двора продължаваше да я притеснява и често да й досажда, но хората, от които се състоеше той, я караха да се чувства горда със своя произход и със съпруга си.

Серина за пръв път доби истинска представа за богатството на Бригъм, когато той й подари изумрудите на Ленгстънови. С помощта на своите връзки в Лондон Бригъм уреди да му ги изпратят от имението Ашбърн и й ги даде по-малко от седмица, след като се бяха врекли един на друг.

Колието бе внушително като името си и блестеше с камъни, зелени като езерата в неговото имение. Към него имаше гривна и обици, от които Меги зяпна. За да ги подчертае, Бригъм бе наел шивачка. Серина се сдоби с рокли от коприна и атлаз, фин лен и нежни дантели. Тя откри какво е да носи диаманти в косите си и кожата й да ухае на най-нежните френски парфюми.

Би се отказала от всичко това, за да прекара една седмица насаме с Бригъм на някоя планинска поляна.

Бе невъзможно да не се наслаждава на великолепието, да не са й поне малко приятни завистливите погледи на дамите, когато влизаше в някоя зала с Бригъм. Серина носеше роклите и скъпоценностите си, правеше си прически и се чувстваше красива. Ала дните минаваха и тя не можеше да се отърси от усещането, че всичко това прилича на сън. Светлините, блясъкът, звънливият смях на дамите, плавните поклони на мъжете, собствените й непосредствени отношения с принца.

Но нощите бяха реални. Серина се вкопчваше в тях, както се вкопчваше в Бригъм в усамотението на брачното им ложе. Знаеше, че това бе временно и че продължението му бе в ръцете на Бога. Бе само въпрос на време Бригъм да замине. Не говореха за това. Нямаше нужда да си казват нещо, което и двамата разбираха. Ако силата на желанието можеше да й го върне жив и здрав, тя щеше да е щастлива.

През нощта можеше свободно да е негова съпруга — със сърцето, ума и тялото си. През деня често се чувстваше като измамница, маскирана в модни дрехи като лейди, докато в сърцето си оставаше планинка, която копнее да запретне пол и и да се втурне през есенните гори, обграждащи парка, докато вятърът отскубва листата им и ги запраша в шеметен танц. Вместо това вървеше спокойно с другите жени, докато мъжете провеждаха съвещания или яздеха до лагера.