Бунтът
- Автор: Робертс Нора
- Серия: macgregor #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтът». Краткое содержание книги:
— Където и да съм, нищо между нас не се променя, Серина.
Тя отново го прегърна и отпусна глава на рамото му.
— Страхувах се, че ще се промени. Всеки ден се молех да си жив и здрав. И всеки ден се молех да не потърсиш утеха в прегръдките на някоя друга жена. Той се засмя и целуна косите й.
— Няма да те питам за кое си се молила по-пламенно. Любов моя, няма никоя друга. Не може да има никоя друга. Тази вечер аз ще намеря в прегръдките ти не само утеха.
Серина се усмихна и плъзна устни към бузата му.
— Де да можеше. Честно казано, освен да те намеря жив и здрав, следващото ми най-голямо желание беше да прекарам една нощ в любов с теб.
— Значи трябва да постарая и двете ти желания да се сбъднат.
Тя отново го целуна и се позасмя: — Ще спя в една стая с Гуен. Няма да е прилично, ми лорд, да дойдеш в моето легло, както и аз да тръгна по коридорите да търся твоята стая.
— Тази нощ ти ще спиш в моята стая като моя жена. Серина отвори изненадано уста и се измъкна от прегръдките му.
— Това е невъзможно.
— Много е възможно. И ще стане. — Без да й даде възможност да отговори, я повлече през арката.
Принцът бе в своите покои и се подготвяше за приема тази вечер. Въпреки че молбата на Бригъм да го приеме в този час го изненада, той се съгласи.
— Ваше височество — поклони се Бригъм, като влезе в гостната на Чарлз.
— Добър вечер, Бригъм. Мадам — обърна се той към Серина, която се наведе в реверанс. Би убила Бригъм, помисли си тя, задето я домъкна пред принца, без дори да я остави да се измие от прахта от пътя и да се среше. — Вие трябва да сте госпожица Макгрегър. — Чарлз я вдигна на крака и й целуна ръка. — Разбирам защо лорд Ашбърн вече не забелязва дамите в двора.
— Ваше височество, много мило от ваша страна, че позволихте на мен и на моето семейство да дойдем.
— Аз съм много задължен на Макгрегърови. Те поддържаха баща ми, поддържат и мен. Такава вярност е безценна. Няма ли да седнете? — Принцът й предложи стол.
Серина никога не бе виждала такава стая. Високият таван бе украсен с къдрици и гроздове от плодове и цветя, а от средата му висеше полилей. По стените имаше фрески, изобразяващи бойните победи на Стюартови. В камината близо до стола й пращеше огън. От клавесина в центъра на стаята се лееше музика. — Сир, искам да ви помоля за една услуга. Чарлз седна и посочи на Бригъм един стол.
— Сигурен съм, че ти дължа повече от една услуга. — Няма отплата за верността, Ваше височество. Очите на Чарлз се смекчиха. Серина разбра защо го наричаха Красивия принц — заради лицето и фигурата му, заради сърцето му.
— Не, ала може да има благодарност. За какво искаш да ме помолиш?
— Бих искал да се оженя за госпожица Макгрегър. Чарлз се усмихна широко и забарабани с пръсти по облегалката на фотьойла.
— Това вече го подозирах. Да ви кажа ли, госпожице Макгрегър, че в Париж лорд Ашбърн беше много щедър към дамите в двора? В Холируд се прояви като по-голям егоист.
Ръцете на Серина останаха целомъдрено сплетени в скута й.
— Вярвам, че лорд Ашбърн е мъдър воин, сър. Той поне донякъде познава необуздания и ужасен характер на клана Макгрегърови.
Силно развеселен, Чарлз се разсмя.
— Е, пожелавам ви всичко най-хубаво. Може би ще искате да се ожените тук, в двора.
— Да, сир, и то тази вечер — отвърна Бригъм. Русите вежди на Чарлз се вдигнаха.
— Тази вечер ли, Бригъм? Такова бързане е… — Погледна отново към Серина. Светлината на огнището играеше изкусително в косите й. — Разбираемо — реши той. — Имате ли разрешението на Макгрегър?
— Да, сир.
— Добре тогава. И двамата ли сте католици? — Те кимнаха и принцът се замисли. — В абатството ще бъде подходящо. Би трябвало да има църковен обряд и така нататък, но мисля, че ако човек не може да се справи с такива неща, той едва ли може да се надява да спечели трона. — Изправи се и Бригъм и Серина също станаха. — Тази вечер ще ви оженя.
Бледа и съвсем несигурна, че не сънува, Серина намери родителите си в тяхната стая.
— Серина… — въздъхна Фиона, като видя, че дъщеря й още не бе сменила пътния си костюм. — Трябва да се преоблечеш. Дворът на принца не е място за кални ботуши и изпоцапани поли.