Бунтът

Нейният съпруг…

— Можете да разчитате на неговата вярност, сър, както и на моята, и като Ленгстън, и като Макгрегър.

След края на танца я покани Бригъм, като пренебрегна възмущението на другите, които искаха да танцуват с младоженката.

— Забавляваш ли се, любов моя?

— Да. — Глупаво бе да се смущава, помисли Серина, ала усети как се изчервява, докато му се усмихваше. Той изглеждаше различен с перуката и с диамантите. Съвсем не като мъжа, който би я метнал през рамо и би я заплашил, че ще я хвърли в езерото. Изглеждаше блестящ като самия принц. И почти толкова непознат. — Красива зала.

— Виждаш ли портретите? — попита Бригъм и нежно я поведе под ръка да ги разгледа. — Те са осемдесет и девет, всичките на шотландски крале. Чувал съм че са поръчани от Чарлз Втори, въпреки че той никога не е влизал в Холируд след Реставрацията.

Тя знаеше своята история, но се опита да покаже някакъв интерес.

— Да. Това е Робърт де Брус, неудържим боец и обичан крал.

— Би трябвало да се сетя, че една жена, начетена като теб, ще познава историята и политиката на своята страна. — Наведе се близо до ухото й. — А какво знаеш за военната стратегия?

— За военната стратегия ли?

— А, значи все пак има нещо, на което мога да те науча. — Преди да има време да отговори, Бригъм я измъкна грубо през вратата. Едва успя да изпищи приглушено, и той я грабна на ръце и се втурна по коридора.

— Какво правиш? Пак си полудял.

— Бягам. — Музиката зад тях заглъхна и Бригъм забави крачка. — И полудях от момента, в който ти влезе в абатството. Остави ги да танцуват и да пият. Аз ще отнеса жена си в леглото.

Изкачи едно стълбище, без дори да си прави труда да кимне на един слуга, който с разширени от учудване очи се отмести с поклон от пътя му. Все още със Серина на ръце, ритна вратата на стаята си, после отново с ритник я затвори зад гърба си и безцеремонно стовари Серина на леглото.

Тя се опита да изглежда възмутена.

— Така ли се отнасяш с жена си, милорд?

— Още не съм и започнал. — Бригъм се обърна да заключи вратата.

— Може би ми се искаше да изтанцувам още един-два танца.

— О, ще танцуваме, бъди спокойна. Отсега до изгрев слънце, че и после.

Серина му се усмихна:

— Има танцуване и танцуване, сесънек.

— Да — имитира я той шеговито. — Нямах предвид менует.

Тя приглади измачканата си пола.

— Какво тогава имаше предвид? — Вдигна вежди, като се чудеше дали Бригъм чува колко бързо и силно бие сърцето й. — Гуен мисли, че си романтичен. Съмнявам се дали ще продължи да мисли така, като й кажа как си ме хвърлил на леглото като торба с картофи.

— Романтика ли? — Той запали свещите край леглото. — Това ли искаш, Рина?

Тя размърда почти голото си рамо:

— Това е, за което Гуен си мечтае.

— Ала не и ти? — Бригъм се засмя, съблече сакото си и го хвърли на един стол. Ако го бе видял, Паркинс щеше да потрепери. — Една жена има право на романтика през първата си брачна нощ. — За нейна изненада коленичи до леглото и свали обувките й. — Нямах възможност да ти кажа колко беше великолепна, когато стоеше до мен под светлината на фенерите в абатството. Или как, когато те видях там, всичките ми мечти се сбъднаха.