Бунтът

— Нямам търпение. — Чарлз докосна дръжката на меча си и се огледа наоколо. Изпитваше някакви чувства към тази земя, нещо дълбоко и истинско. Когато станеше крал, щеше да се постарае Шотландия и нейния народ да бъдат възнаградени. — Изминахме дълъг път, Бригъм. Дворът на Луи и всички онези красавици са много далеч оттук.

— Дълъг беше, Ваше височество — съгласи се Бригъм. — Но си струваше.

— Мога да ти кажа, че когато ти замина, някои от онези красавици бяха облени в сълзи. Успя ли да разбиеш някое сърце и в Шотландия?

— Сега за мен има само едно лице, сир, и само едно сърце, което много ще внимавам да не разбия.

Тъмните очи на принца светнаха весело.

— О, изглежда блестящият лорд Ашбърн се е влюбил в някое планинско девойче. Кажи ми, мон ами, хубава ли е тя като сладката Ан-Мари?

Бригъм успя да се усмихне накриво.

— Бих помолил Ваше височество да не прави сравнения, особено пред планинското девойче. Тя има опасен нрав.

— Така ли? — засмя развеселено се Чарлз и направи знак да му доведат коня. — Изгарям от нетърпение да се запозная с нея и да видя каква жена е хванала в капана си най-търсения мъж във френския двор.

Чуваха се гайди, ала войските на Коуп не се виждаха. Говореше се, че се е насочил към Инвернес. Пътят за Единбург бе открит. Трихилядната бунтовническа войска завладя Пърт след кратка, ожесточена битка, после победоносно продължи на юг, като нападна и разгроми два драгунски полка.

Боят възпламени бунтовниците. Най-после действаха, вместо само да приказват, най-после имаше дела, а не само планове. Въоръжени с мечове и гайди, щитове и секири, те бяха като виелица. Оцелелите щяха да разказват истории за безумната им ловкост и дързост, които сами по себе си щяха да са оръжие.

В Пърт към тях се присъедини лорд Джордж Мъри, после заедно с него влязоха в Единбург и го завладяха.

Градът бе в паника. Новините за нападението бяха изпреварили войските на планинците. Носеха се слухове за варвари, канибали и убийци. Градската стража бе избягала и докато Единбург спеше, дружината на Камерън нападна часовите и взе властта.

По заповед на принца нямаше грабежи и плячкосване. Хората в Единбург получиха справедливост и съчувствие, както подобаваше на поданиците на истинския крал.

Бе минал само месец, откак знамето бе издигнато в Гленфинън и Джеймз бе провъзгласен за крал, а неговият син и регент вече се гласеше да открие кралски двор в Холируд.

Кол бе до Бригъм, когато принцът дойде в Холирудския парк на своя сив кон. Събра се тълпа да го гледа. Следваха ги викове и приветствия, защото хората се радваха на младия мъж с карирано сако и синя барета. Може би той още не бе принцът на Англия, но бе техният принц.

— Чуй ги. — Кол се наведе напред на седлото и се усмихна. — Тук е нашата първа истинска победа, Бригъм. И, за Бога, много е приятно.

Бригъм укроти коня си, докато се провираше през тесните претъпкани улици.

— Бих се заклел, че той не може да ги поведе към Лондон единствено със слова. Мога само да се надявам, че доставките и хората, които ни трябват, ще пристигнат, преди да е дошъл моментът.