Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Пол я поведе към спалнята. Мислите на Лара се объркаха. Тя не беше влюбена в него и не й беше трудно да спи с него — като отплата за всичко, което бе направил за нея, но сега бе по-различно. Тя беше влюбена. „Аз съм глупачка, помисли си Лара. Може би никога вече няма да видя Филип.“
Тя се съблече бавно и неохотно, после двамата се намериха в леглото, Пол бе върху нея, в нея и стенеше:
— Бебче, луд съм за теб.
Лара вдигна очи, но лицето, което видя, бе на Филип.
Всичко вървеше гладко. Ремонтът на хотела в Рино бързо напредваше, „Камерън Тауърс“ щеше да бъде завършен в график, репутацията на Лара растеше. През последните месеци тя няколко пъти се обади на Филип Адлър, но той все беше на турне.
— Мистър Адлър е в Пекин…
— Мистър Адлър е в Париж…
— Мистър Адлър е в Сидни…
„Да върви по дяволите“, реши Лара.
През следващите шест месеца Лара успя да измъкне три обекта под носа на Стив Мърчисън.
Келър загрижен дойде да поговори с нея.
— Из града се говори, че Мърчисън отправя заплахи по твой адрес. Може би трябва да се откажем от конкуренцията с него. Той е опасен враг, Лара.
— Аз също съм опасна — отвърна Лара. — Може би той трябва да опита силите си в друг бизнес.
— Това не е шега, Лара. Той…
— Забрави го, Хауард. Току-що получих информация за един имот в Лос Анжелос. Още не е обявен на пазара. Ако действаме бързо, мисля, че ще успеем да го вземем. Сутринта излитаме.
Имотът беше на мястото на стария хотел „Билтмор“ и се простираше на пет акра. Един агент по недвижими имоти развеждаше Лара и Хауард.
— Първокачествен имот — говореше той, — да, сър. Няма да сгрешите. В тази област може да построите красив малък град… жилищни сгради, търговски центрове, театри, магазини…
— Не.
Той изненадано погледна Лара:
— Моля?
— За мен не представлява интерес.
— Така ли? Защо?
— Кварталът — отвърна Лара. — Мисля, че хората няма да се заселят в този район. Лос Анжелос се разраства на запад. Хората са като лемингите. Не можеш да ги накараш да тръгнат в обратна посока.
— Но…
— Ще ти кажа какво ме интересува: жилищни кооперации. Намери ми добро местоположение.
Лара се обърна към Хауард:
— Съжалявам, че си изгубихме времето. Връщаме се още днес следобед.
Когато се върнаха в хотела, Келър купи вестник.
— Я да видим как е днес пазарът.
Прегледаха вестника заедно. В раздела за развлечения видяха голяма реклама „ТАЗИ ВЕЧЕР В «ХОЛИВУД БОУЛ» — ФИЛИП АДЛЪР“. Сърцето на Лара трепна.
— Хайде да се върнем утре — рече тя.
Келър я изгледа.
— Кое те интересува — музиката или музикантът?
— Купи два билета.
Лара не беше идвала в „Холивуд Боул“. Най-големият естествен амфитеатър в света бе заобиколен от хълмовете на Холивуд, превърнати в парк, целогодишно отворен за посетители. В самия театър имаше места за осемнадесет хиляди зрители. Тази вечер там бе пълно и Лара чувстваше нетърпеливото очакване на тълпата. Музикантите започнаха да излизат на сцената, посрещани от ръкопляскания, които станаха по-ентусиазирани при появата на диригента Андре Превен. За миг настъпи тишина, после избухнаха силни аплодисменти — на сцената излезе Филип Адлър, елегантно облечен във фрак и бяла папийонка. Лара стисна ръката на Келър и прошепна:
— Нали е красив?
Келър не отговори.
Филип седна пред пианото и програмата започна. Неговото вълшебство веднага завладя публиката. Някаква мистика изпълни нощта. Звездите грееха високо в небето и осветяваха тъмните хълмове наоколо. Хиляди хора седяха мълчаливи, развълнувани от величието на музиката. Когато последните акорди на концерта затихнаха, от публиката се разнесе рев — хората наскачаха прави, ръкопляскаха и викаха. Филип стоеше пред тях и се покланяше.
— Хайде да идем зад кулисите — предложи Лара.
Келър се обърна да я погледне. Гласът й трепереше от вълнение. Входът се намираше встрани от подиума за оркестъра. Пред него стоеше пазач, който спираше тълпата. Келър каза:
— Мис Камерън иска да види мистър Адлър.
— Той очаква ли ви?
— Да — отвърна Лара.
— Почакайте, моля — върна се след миг. — Моля заповядайте, мис Камерън.
Лара и Келър влязоха в приемната на артистите. Филип бе в центъра на тълпата, която го поздравяваше.
— Скъпи, никога не съм слушала по-изискано изпълнение на Бетховен. Ти си невероятен…
Филип отвръщаше: „Благодаря… благодаря, лесно е да се вдъхновиш от такава музика… благодаря, Андре е просто блестящ диригент… благодаря, за мен винаги е удоволствие да свиря тук…“