Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Изглежда жив все още — каза !Ксабу, клекнал до Кулен. — Но понеже няма кръв, трудно е да се каже колко точно е бил увреден, когато онова същество откъсна ръката му. За всеки случай съм овързал куртката му около раната и сега пак спи.
Рени кимна, максимално съсредоточена в това, да не допусне съдбоносна грешка в управлението. Лесно можеше да вземе някой тъмен клон за част от общия мрак, а от перспективата на собствените им изкривени мерки земята се намираше на неколкостотин метра под тях. Първоначално тя възнамеряваше да се опита да се издигне по-нависоко, да полети над върховете на дърветата, но не знаеше дали от тази машина можеше да се очаква безопасен полет на височина, равняваща се на няколко километра пък и смяташе, че шансовете й да не се удари в нещо бяха по-големи тук, в ниското, където дърветата се състояха предимно от стволове.
— Сигурен ли си, че той каза, че реката е в тази посока? — попита тя.
— Той каза на запад. Чу го, Рени.
Тя кимна отново и осъзна как е стиснала зъби толкова здраво, че я боли челюстта. Отпусна я. Съвсем допреди малко бе съзирала отблясъци от слънцето между дърветата достатъчно, за да се чувства уверена, че летят на запад, но й трябваше нещо, за което да се притеснява, а това, дали летяха в правилната посока, за огромна разлика от всичките им останали затруднения беше проблем почти по силите им.
Докато се носеха през здрача, тя успя да събере толкова увереност, че почти успяваше да се наслади на зрелището. Веднъж профучаха покрай катеричка, огромна като небостъргач, която ги изгледа с огромно и влажно кафяво око. Разни други насекоми, една едра нощна пеперуда и няколко комара, запътили се всеки по своите пътища, подминаха бръмбара им, без да му обърнат внимание, като отегчени пътници на железопътен перон. При този размер нощната пеперуда беше прекрасна с мъхнатото си сиво одеяние, а всяко от очите й наподобяваше букетче тъмни огледала.
Разстоянието между дърветата беше нараснало на десетина и повече секунди от един гаргантюански дънер до друг. Воали мъгла се издигаха от земята, виеха се около клоните и намаляваха видимостта, но преди Рени да успее да прибави това към списъка си от безпокойства, гората внезапно се оказа зад гърба им. Проблясна плажна ивица, а после отдолу остана единствено сивозелената вода.
— Реката! Пристигнахме! — Тя не се осмели да пусне щурвала, за да изръкопляска, затова заподскача на мекото си кресло.
— Добре се справи, Рени — каза !Ксабу. — Ще търсим ли останалите?
— Можем да опитаме. Не знам обаче дали ще успеем да ги намерим. Може да са се качили пак на лодката и да са се отправили надолу по течението. — Тя наклони машината в широк и плавен завой. Полетът с нея не беше толкова гладък, колкото с водното конче, което притежаваше по-голям размах на крилата и не се тресеше така от смяната на вятъра, но тя не насилваше завоя и отново успя да изправи малкия летателен апарат и да го насочи по течението. Вярно, че тези виртуални самолетчета бяха конструирани за употреба от научни работници, а не от професионални летци, но въпреки това тя се гордееше със себе си.
Още няколко минути те продължиха да летят, но скоро й стана ясно, че няма да успее да забележи останалите, освен ако не се намираха във водата или на някое открито място на брега. Оглеждаше се за място, където да се приземят, с мисълта да продължат търсенето на дневна светлина, когато !Ксабу се надигна и посочи с ръка.
— Какво е онова? Виждам някакво листо, но върху него май забелязвам да се движи и нещо бледо.
Рени не успя да различи нещо повече от тъмна сянка, поклащаща се върху водата.
— Сигурен ли си?
— Не, но така ми се струва. Можещ ли да доближиш този самолет малко повече до реката?
Тя се изненада как малката машина се стрелна напред, когато й подаде повече тяга. Те се снишиха почти неразумно ниско и Рени изруга, когато закачиха гребена на една вълничка. Трябваха й няколко мига да овладее отново машината. Прелетяха покрай листото вече не толкова ниско.
— Те са! — възкликна !Ксабу развълнувано. — Или поне някои от тях. Но изглеждаха уплашени.
— Сигурно им приличаме на истинско насекомо. Докато завиваха обратно, !Ксабу каза:
— Водата изглежда странно тук. Сини светлини, както и преди.
— Трябва да ги извлечем на брега, ако е възможно. Рени се понесе назад срещу течението. С помощта на !Ксабу тя успя да отвори вратата. Нахлу въздух и като диво животно ги разтресе в сбруите им. Кулен изпъшка иззад коланите си. Рени протегна ръка навън и взе да маха, докато профучаваха покрай изненаданите лица в лодката.