Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Реката на синия огън
Реката на синия огън - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Реката на синия огън

Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:

това е тази част от втора книга , която е издадена на български, за съжаление издателството заряза поредицата след това
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 209
Перейти на страницу:

— Искаше случай — получаваш го. — Сержантът направи жест, с който показваше, че си умива ръцете. — Недей да обвиняваш мен за собствената си амбициозност. Направи един последен опит, привикай пак свидетелите…

— Ако все още са живи, разбира се.

— … привикай пак свидетелите и разбери дали някой от тях си е припомнил нещо повече. После, ако желаеш, пак го зарови в папката „неразкрити“. Както си решиш. — Тя се наведе напред, присвивайки очи. Скурос се зачуди дали резултатите от премоделирането на роговицата й не се бяха оказали по-незадоволителни от нейните очаквания. — И говорейки от името на цялата полиция на Голям Сидни, не казвай повече, че нищо не ти възлагаме.

Следовател Скурос се изправи.

— Благодаря ти за този изкуствен кокал, о, славна господарке. Размахвам опашка пред теб.

— Би ли напуснала кабинета ми?

— Вече е наш и безнадежден — обяви тя. Изпускателните клапи на стола й изсъскаха, когато отпусна мускулестото си тяло на седалката.

— В смисъл? — Стан вдигна поглед към нея над ръба на старомодните си очила. У Стан Чан всичко бе старомодно, дори и името му. Калиопи все още не можеше да проумее как през двайсет и първия век едни нормални родители биха могли да кръстят детето си Станли.

— Безнадежден. Сдухан. Идиотски. Скапан случай.

— Това трябва да е онзи — Мерапануи.

— Че кой друг! Най-после са го изхвърлили от разследването „истински убиец“, но не, защото са работили нещо по него. Вече пет години оттогава и смятам, че изобщо не са сторили нещо друго, освен да прехвърлят параметрите през моделчето си и после пак да го зарежат.

Партньорът й сключи пръсти.

— А ти вече разкри ли го, или може и аз да му хвърля един поглед?

— Сарказмът не ти подхожда, Стан Чан.

Тя включи с ритник стенния екран, после повика разклонената мрежа на архива. Случаят изскочи начело на дневника и тя го разпъна на целия екран.

— Мерапануи, Поли. Петнайсетгодишна. Живяла в Когара, когато е била убита, но иначе е от севера. Тиви според мен.

Той се замисли за момент.

— Остров Мелвил, оттам ли бяха те?

— Да. Безпризорна, откакто на тринайсетгодишна възраст е избягала от приюта. В досието й няма нищо кой знае какво освен арестите за скитничество. За кражба от магазин също няколко пъти, както и двукратно за неприлично поведение. Веднъж е лежала няколко дни за сводничество, но според данните на следствието в този случай може и да е била невинна.

Стан повдигна вежда.

— Знам, поразително звучи.

Калиопи извика една снимка. Изникналото пред тях момиче в мърлява риза имаше кръгло лице, което изглеждаше твърде голямо за тънката му шия, разширени от уплаха очи и тъмна, къдрава коса, хваната на прост възел от едната му страна.

— Това е от залавянето й.

— Изглежда доста светлокожа за тиви.

— Смятам, че вече изобщо не са останали някакви чистокръвни тиви. Дори и ние, чистокръвните гърци, сме съвсем малко.

— Мислех, че дядо ти е ирландец.

— Направихме го почетен.

Стан се облегна назад и отново сключи пръсти.

— И защо е било извадено от архива на екипа, работещ по „истински убиец“?

Калиопи щракна с пръсти и извика фотосите от местопрестъплението. Никак не бяха за пред хора.

— Просто бъди доволен, че не можем да си позволим пълен панорамен обхват — каза Калиопи. — Очевидно типът и броят на раните — според тях от голям ловджийски нож като Цайсинг — в някои отношения наподобяват работата на господин Истинския. Но този случай предхожда първото му известно убийство с три години.

— Някакви други причини, поради които да са се отказали?

— Никакво друго сходство, освен по отношение на раните. Всички жертви на Истинския са били бели и от европейски произход, средна или над средната класа. Всички са били убити на обществени места, където поне на теория е имало някаква електронна охрана, но по една или друга причина нито една не се е задействала. Не си криви така веждата, разбира се, че е нелепо, но не това е нашият случай, а този тук.

— Като си говорим за него, защо изобщо си я поискала тази Мерапануи? Искам да кажа, ако не е проститутка, премахната от клиент, остава да е убийство от ревност, изолиран случай. Ако искаш обикновени убийства, улиците редовно са пълни с такива.

— Тъй ли? — Калиопи протегна пръст и извика друг комплект фотоси от местопрестъплението, този път от ъгъл, който разкриваше цялото лице на жертвата.

— Какво й има на очите? — попита най-сетне Стан доста тихо.

— Не бих могла да кажа, защото това не са те. Това са камъчета. Убиецът ги е сложил в очните кухини.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 209
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)