Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Понякога гоним различни цели.
— Та това са глупости!
— Без съмнение, но все пак така стоят нещата.
— Добре де, сигурно имаш право. Аз, разбира се, настоявам да присъствам на тази среща. Прайс и Антония също. Ние сме експертите, нали не си забравил?
— Ти ще присъстваш — съгласи се Шийлдс. — Но не и подполковник Монтроуз. Кранстън е обезпокоен от състоянието й.
— Което е напълно обяснимо… А сега за финансовите машинации, сливанията, обединяващите се корпорации и както аз виждам нещата, завладяването на пазарите. В тази насока мога да помогна. Не съм компютър, но помня имена, връзки, приятели на Матарезе, а и враговете им, които те погълнаха или унищожиха. Просто искам методите на действие, факти за произхода на компаниите, това е най-важното в случая. Най-голямата слабост на онези от Матарезе е склонността им към кръвосмешение; те винаги привикват своите, хващат се за някоя нишка отпреди дълги години, изнудват гузните, подкупват нови наивници, гъделичкайки алчността им. Такъв е принципът, макар да спазват абсолютна дискретност, но основните принципи са налице и аз ще ги разпозная.
— Нашите хора работят по всичко, което поиска. Ще разполагаш с данните до няколко дни. Ще ги получиш по куриер в Северна Каролина.
— Ново имение?
— Не, планинско убежище, състоящо се от десетина невероятно скъпи бунгала в Грейт Смоукис. Ще разполагате с всички удобства за сметка на наивните данъкоплатци.
— Стой! — неволно извика Скофийлд, мярнал къс сребрист метал на черната настилка. Наведе се и го вдигна. — От онзи Блек Хок е, дето искаше да ни прати в ада — рече замислено, като застърга повърхността с нокът.
— Откъде знаеш? — попита заместник-директорът на ЦРУ.
— Нашите патрули откриха огън при втория или може би третия подход и откъснаха малка част от обшивката. Това трябва да е.
— Е, и?
— Боята е сравнително прясна. Изпрати това на Сикорски. Може и да успеят да открият машината. Нека Сикорски разбере кой през последните шест седмици е взел под наем или закупил хеликоптер „MH-шейсет К“ за специални операции.
— Смятах, че това за теб е минало.
— Антония има навика да задава въпроси. Един войник от Корпуса за бързо реагиране разпозна вида на машината.
Камерън Прайс и Антония Скофийлд събраха личните вещи на загиналите и ранените — необходимост, която измъчваният от угризения Скофийлд не бе в състояние да приеме. Изпълнили тягостното задължение, те се присъединиха към Брандън и Франк Шийлдс на пистата, заедно с подполковник Лезли Монтроуз.
— До Северна Каролина ще ни придружават четири самолета „F-16“, два ще кръжат пред нас, два ще ни следват — обяви заместник-директорът, когато четиримата натовариха багажа си на борда.
Хеликоптерът се вдигна, описа спирала. Шийлдс бе заел място в кабината, при пилота и щурмана, Скофийлд седна при жена си, а Прайс при Монтроуз. И двамата в първите минути след излитането се чувстваха неловко, недоумяващи за какво могат да си говорят. Най-сетне Камерън проговори.
— Съжалявам, наистина ужасно съжалявам… за всичко.
— Аз също — хладно отвърна жената до него. — Бихте ли допуснали господин Скофийлд да ме убие?
— Труден въпрос. Мислех, че сте отговорна за атентата от въздуха… и в онзи момент сигурно не бих му попречил. Имаше убити, мнозина ранени. Реакцията ми бе съвсем спонтанна.
— На ваше място бих направила същото. Напълно ви разбирам.
— Тогава защо, по дяволите, не ни разказахте какво ви измъчва?
— Предупредиха ме да не ви казвам, тоест такава бе заповедта.
— Чия заповед? От човек на име Томас Кранстън?
— Знаех си, че ще откриете истината. Да, Том Кранстън, по нареждане на неговия шеф президента.
— Но защо?
— Защото Кранстън не вярваше в способността на ЦРУ за надеждно покритие на имението. Излиза, че е бил прав, нали?
— Един добър мой приятел, който в момента седи в пилотската кабина, място не може да си намери от угризения. Ужасно се измъчва.
— Те са навсякъде, господин Прайс, които и да са те, плъзнали са навсякъде! А ние не ги виждаме, не сме в състояние да ги разпознаем!
— И вие ли не знаете кои са?
— Зная само, че ми се обаждат от Кайро, Париж, Истанбул, за да ми напомнят какво ще се случи със сина ми! Какво бихте сторили на мое място?
— Същото, каквото и вие, мадам. Ще потърся връзка с хората на върха, стига да мога, не с безличните продажници от средния ешелон.
— Кранстън ми каза, че имало кръгове извън свързаните с разузнаването, на по-високо или по-ниско ниво, които били в състояние да отправят заплахи, непостижими за никой друг. Аз съм майка, искам синът ми да се върне! Баща му загина в служба на тази страна, той има само мен. Ако не мога да го върна при себе си, ще отида докрай, дори ако това означава собствената ми смърт. Аз съм войник, зная какво рискувам и пред нищо няма да се спра, за да получа това, което ми се пада по право. Слава Богу, това е и причината да успея да стигна до върха. Вие сте част от една корумпирана организация, господин Прайс, и няма да ми попречите да си върна момчето. Съпругът ми и аз самата вече дадохме достатъчно жертви!