Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Ал — рече кормчията, — погледни насам!
— Къде?
— От моята страна.
— Какво има, Сам? — попита Ал и се извърна.
— Виж онова кръглото, дето плава ей-там.
— Аха, виждам го. Има и още едно отляво.
— Да, и аз го виждам. Ще приближа. — Лодката се насочи надясно, към двата предмета. — Проклет да съм! — извика Сам. — Това са спасителни пояси.
— Вземи този от твоята страна, после обърни и аз ще взема другия. — Двамата сложиха поясите в лодката.
— И-ха! — извика Сам. — Това са истински пояси на Американските военновъздушни сили. Трябва да струват поне сто-двеста долара парчето!
— Може и триста, Сам. Армията ги купува за триста, може и четиристотин. Някой прибира печалбите. Чувал си за седалките за тоалетни и гаечните ключове, нали?
— Иска ли питане.
— Затуй са ни толкоз големи данъците, нали тъй?
— Прав си, нека получим поне малка компенсация. Ще ги задържим, нали?
— Що не? През всички тез години не сме имали спасителен пояс. — Под угасващата светлина Ал се загледа в твърдия бял пръстен.
— Не ни трябват — рече Сам. — Това старо корито е безопасно като кит от цимент.
— Циментовият кит щеше да потъне, приятел.
— Значи ще ги задържим. Знаеш ли, точно като излизахме от Чоптанк, чух един от онези хеликоптери да се отправя нагоре по течението. Дали те са ги загубили?
— Не вярвам — възрази Ал. — Войниците са обучени да изхвърлят таквиз неща. После трябва да купуват повече, като счупените тоалетни седалки и скапаните гаечни ключове. Четох някъде, че туй е част от системата.
— По дяволите, аз съм патриот. По време на службата бях в Анцио, а пък ти на онова място в Тихия океан, дето никой не може да му каже името.
— Ениуеток, приятел. Гадория.
— Значи ще ги задържим?
— Що не?
— Добре. Давай да хванем още малко риба, преди бирата да е свършила съвсем — рече Сам.
Никой не разбра какво се случи; никой не проумя; всичко приличаше на някаква лудост. Хеликоптерът от Лангли се насочи към площадката, наземният екип го очакваше по местата си, когато изведнъж самолетът зави наляво, изхвърли бомбите, избивайки и ранявайки войниците, събрани долу. После, също толкова изненадващо, сеещото смърт метално тяло рязко промени курса, зави надясно, прелитайки над двора, сякаш в търсене на нова мишена. Скоро се разбра коя е тя: голямата къща на имението, сградата с изглед към огромната морава и крайбрежния навес за прибиране на лодките. Хеликоптерът направи кръг и се снижи за последния си унищожителен набег.
Изумени от мощните експлозии, Скофийлд и Прайс се втурнаха към южните прозорци, откъдето се чуваха картечните откоси и писъците на хората.
— Господи! — извика Брандън. — Нас търсят!
— Огънят е прекалено концентриран — възрази бързо Кам. — Един източник… виж! Боже мой, това е Мълчаливия кон! Какво става, по дяволите…
— Сигурен ли си, малкият? — подхвърли Скофийлд. — Маскиран е да изглежда като Мълчаливия кон! Насочва се към нас. Да се махаме оттук! — Брей се втурна към вратата.
— Не! — извика Прайс. — Северните балкони!
— Какво?
— Има две канализационни тръби. Не знаем какво носи. Ще се справиш ли?
— Пробвай ме, синко. Трябва да намеря Тони!
Двамата едновременно се втурнаха към френските прозорци в другия край на стаята, разтвориха ги и излязоха на малкия балкон с парапет от ковано желязо. Хеликоптерът гърмеше над главите им, шумът стана оглушителен, щом летателния апарат зави и се насочи на север.
— Бомби! — изкрещя Прайс. — Пълен е с бомби!
— Връща се да взриви къщата…
— Ще трябва да набере повече височина, за да не се взриви заедно с постройката. Да вървим! — Двамата прекрачиха парапета от противоположните страни на балкона. Протегнаха се, увиснали във въздуха, и сграбчиха канализационните тръби. Като два изпаднали в паника паяка се заспускаха, на места свличайки се надолу, и стъпиха на земята точно когато хеликоптерът направи нов завой и набра необходимата безопасна височина за пускане на бомбите.