Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Не, но това е отговорът на твоя въпрос. Който и да е бил, той е знаел, че ти, Антония и Прайс рядко сте извън наблюдение на територията на имението.
— Това факт ли е?
— Естествено. Опитахме се да предвидим всички възможни варианти. Не сме похабили толкова усилия и техника, да не говорим за парите, за да допуснем да ви отвлекат оттук.
— Как тъй не съм забелязал? Ами Тони, Камерън? Никой от нас не е аматьор.
— Поддържахме наблюдението от разстояние, на отделни сектори. Някой сержант може да се обади по радиостанцията си на някой ефрейтор и да каже „Брей напуска шести сектор, поемете го от седми.“ Разграфихме района като решетка, останалото го знаеш.
— Смяна на колите — добави Скофийлд. — Кафява лимузина завива от Осмо авеню, поемете на Четирийсет и шеста улица.
— Именно. Тази тактика винаги е имала успех.
— Старите методи винаги са били най-надеждни, Франк… Но какво дрънкаме ние, за Бога? До гуша сме затънали в лайна, а си дърдорим като новаци!
— Говорим по този начин, за да можем да мислим, Младши.
— Престани, Брей, Жмичка мога да понеса, но не и Младши. Пък и както казах на Прайс, по-възрастен съм от теб.
— Сериозно?
— Осемнайсет месеца и единайсет дни, момче… Щом предпочиташ да не мислиш, какво предлагаш да предприемем в практически план?
— Най-напред да сглобим онова, с което разполагаме. Младия ефрейтор застрелян на пътя; безумеца, покатерил се по стената, за да взриви мен и Тони; Бракет и Дени отровени от закуската, предназначена за мен; невероятния бомбен атентат, осъществен с помощта на предавател, поставен някъде тук от къртица или къртици, които не можем да открием. Да не забравяме и връзките на Монтроуз с Белия дом. Какво означава всичко това?
— Ето че и ти реши да се замислиш — някак тъжно се зарадва Шийлдс. — Що се отнася до фокусите на Монтроуз, трябва да знаеш, че тя е чиста, дори да приемем, че е изпаднала в паника. Как изобщо не е рухнала, за мен е непонятно. Трябва да е обезумяла от тревога за неизвестността около сина й.
— Как ще ми обясниш връзките й с Белия дом?
— Полковник Бракет. Той и съпругата му са, тоест били са, поне що се отнася до него, близки приятели на съпрузите Монтроуз. След отвличането й се обадил някакъв непознат, според нас човек от Матарезе, и тя едва не загубила разсъдък. Към никого не можела да се обърне за помощ, най-малкото към клюкарите бюрократи. Според госпожа Бракет, която в момента е не по-малко съсипана, Монтроуз се доверила на съпруга й, Евърет, колега военен и в известен смисъл неин наставник.
— Звучи логично — рече Брей. Двамата заобиколиха площадката, послужила за кацането на хеликоптера Блек Хок. — Доверила му се, защото бил неин приятел, колега от Уест Пойнт, при това дискретен човек. Тя му вярвала. Но какво общо има тук Белият дом?
— Бракет учил в Йеил, където негов съученик бил Томас Кранстън…
— Името ми е познато — прекъсна го Скофийлд. — Навремето работеше при нас, нали?
— Направи бляскава кариера, и то напълно заслужено. В допълнение към вродените му способности, беше и страхотен като търговец. Ако беше останал в Лангли, щяха и за директор да го предложат, пък и аз бих подкрепил кандидатурата му.
— Жмичка, ти спокойно можеше да седнеш в мекото кресло! Нима не таиш в крехкото си тяло поне мъничко естествена ревност и завист?
— Не и когато знам за какво ме бива и за какво не, пък и си обичам моята работа… Кранстън напусна Управлението, за да оглави някакъв мозъчен тръст, финансиран от амбициозни учени от цял свят. Оттам лесно се прехвърли в политическия водовъртеж. В момента е главен съветник на президента по националната сигурност.
— Значи Бракет е изпратил Монтроуз при него.
— Да, това изглежда логична стъпка и като се има предвид случилото се, разумна. Опит и влияние не ни липсват, но очевидно и нашият организъм е разяден от ракови образувания. Синът й щеше да бъде убит, ако бе дошла при нас.
— А какво може да направи Том Кранстън?
— Нямам представа, но каквото и да е то, прави се в пълна тайна.
— От кого?
— Не зная.
— В такъв случай трябва да разберем.
— Поисках неофициална среща с него. Може би ще научим нещо, което на номер хиляда и шестстотин не биха искали да знаем… или поне не в този момент.
— Нима не сме от една и съща страна на барикадата? — попита Брей, като неволно повиши тон.