Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Остани легнал и колкото е възможно по-близо до основата на сградата — нареди Камерън. — Ще се върне поне два-три пъти, за да изпразни корема си.
— Въпреки старческото си слабоумие и сам се досетих — отвърна Скофийлд. — Като направи първия си набег и пусне товара си, можем да се махнем оттук… Трябва да намеря Тони!
— Знаеш ли къде е отишла?
— Спомена нещо за навеса за лодки…
— Защо не? — прекъсна го Прайс. — Стане ли по-лошо, ще плаваме на зиг-заг из залива.
— Добре го рече — промърмори Брей. — Ей го, идва кучият му син!
Последвалото беше същински ужас. Горните етажи на голямата къща бяха унищожени, на мястото на архитектурното величие останаха само пламъци, дим и руини.
— Да вървим! — повтори Камерън. — Надолу към навеса! Имаме поне четирийсет секунди, преди да дойде от юг втория набег.
Двете фигури се стрелнаха надолу по склона на моравата, докато маскираният като Мълчаливия кон хеликоптер продължи своята разрушителна мисия. Талази огнен дим се издигаха към небето, смъртоносните експлозии разтърсваха земята. Останали без дъх, Скофийлд и Прайс се облегнаха на стената на дървения навес, наблюдавайки опустошението.
— Чу ли това? — попита Брандън, изтощен от тичането.
— Чух и все още го чувам! — отвърна Кам. — И искам да видя това копеле отблизо, та да го взема на мушка.
— Не, синко, за другото питам.
— За какво говориш?
— Изстрелите, автоматичната стрелба. Нашите момчета са се прегрупирали и преследват хеликоптера!
— Кажи го на онези, които не оцеляха.
— Щеше ми се да можех — рече Скофийлд и по сбръчканото му лице се изписа тъга. — Тони — изкрещя внезапно. — Да влезем вътре и да проверим дали е тук!
Жената беше там и картината под скосения покрив на навеса за лодки порази двамата мъже. Антония държеше пистолет. Беше насочен към подполковник Лезли Монтроуз, която стискаше портативен телефон, но не от моделите, използвани от Централното разузнавателно управление.
— Като си спомних какво казахте за нашия подполковник и телефонните разговори, проведени от навеса за лодки при два отделни случая, реших да я поставя под мое лично наблюдение, господин Прайс. — Обяснението бе прекъснато от серия оглушителни експлозии отвън.
— Свърши се и с останалата част от къщата, подполковник. — В гласа на Камерън се долавяше ледена ярост. — Оттук ли ръководиш нападението? Или по-точно казано, убийствата, кучко?
— Всичко ще ви бъде обяснено… ако е необходимо — рече спокойно и хладно Монтроуз.
— По-добре да стане веднага! — избухна Скофийлд, посегна към колана си и измъкна пистолет. — Иначе ще пръсна на парчета хубавото ти личице. Ти работиш за врага!
— Ако изглежда така — отвърна Монтроуз, — значи горещо е било желано.
— Ти се обаждаше в Белия дом! — изръмжа Прайс. — Кой е свръзката ти, кой е къртицата, предателят от номер хиляда и шестстотин?
— Не е сред твоите познати.
— По-добре да науча веднага или ще кажа на приятеля си да ти пусне един куршум в главата.
— Струва ми се…
— Права си, бих го направил! Ти си боклук. Говори, жено!
— Очевидно нямам избор.
— Нямаш.
— Моята свръзка, както го наричаш, е приближен на президента, отговаря за секретните мисии. Заемах… и все още заемам пост, на който мога да предоставя услугите си.
— Какъв пост? Какви услуги?
— Врагът, както ги нарекохте, отвлече сина ми. Отвели са го от училището му в Кънектикът. Ако не изпълнявах поне привидно онова, което искат от мен, щяха да го убият.
Последната мощна експлозия разтърси навеса за лодки. Три прозореца се пръснаха, посипаха се парченца стъкло. Отзад сред руините ясно се виждаше пълен с хелий червен балон, завързан за счупената горна рамка на прозореца. По чудо бе оцелял и се рееше из въздуха на края на дълга връв.
Балонът беше знак, отвел убиеца-хеликоптер до мишената му. Някой от имението беше проследил Беоулф Агът и минути преди нападението е знаел точно къде се намира той.
Дванайста глава
До един час безжизнените тела и ранените бяха натоварени и самолетите ги откараха от района, а неколцината втрещени, недоумяващи местни полицаи останаха изолирани от федералните власти. Относително безразличните местни жители, ужасени от шума, но възпрепятствани да наблюдават събитията отблизо поради забраната, настояха да получат обяснение. Информацията бе набързо скалъпена и съдържаше „известни“ данни за пренос на наркотици. Четири имения бяха тутакси предложени за продажба, независимо от уверенията, че успешната „операция“ била завършена.