Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Томас Кранстън бе среден на ръст, леко набит, с лице, излязло сякаш изпод ласкавите ръце на Бернини. Меките очертания върху изострените кости му придаваха вид и излъчване на застаряващ академик, който се бе наслушал на всякакви теории, но бе запазил интелектуалния си скептицизъм. Големите му очи, увеличени от очилата с рогови рамки, сякаш изразяваха желание за разбирателство, а не за сблъсък… освен ако обстоятелствата не го налагаха. Съветникът пръв заговори.
— След като вашите приятели тук престанаха да ми крещят, успях да разбера колко съм се объркал. Отново моля за извинение.
— Не съм искала да се случи подобно нещо, Том…
— Аз не съжалявам, девойче! — гневно се намеси Брандън Скофийлд.
— Името ми е Монтроуз, Лезли Монтроуз, подполковник от армията на Съединените щати, и не съм девойче!
— Очевидно за разузнавач не ви бива, което важи и за господин Фукльото. Всемогъщи Боже, да разполагате със записи на телефонните обаждания или поне с нещо, наподобяващо стенограма, а този клоун да се задоволи с устни доклади?
— Позволете да ви напомня, господин Скофийлд — строго се намеси Монтроуз, — помощник-секретарят Кранстън е съветник на президента на Съединените щати.
— Защо ли толкова често се позовавате на Големия от Белия дом? Пак добре, че е само помощник, аз не бих го взел за секретар и на котката си!
— Престани, Брандън! — Шийлдс се изправи на крака.
— Успокой топката, Брей — меко рече Прайс.
— Разбрахме какво искаш да кажеш, скъпи — добави и Антония.
— Ей, по-кротко, ако обичате — спря ги Кранстън, а устните му се разтегнаха в тънка усмивчица. — Агент Скофийлд има пълно основание да изрази възмущението си. Не съм всезнаещ и както вече бе изтъкнато, не съм бил принуден да оцелявам на вражеска територия, нито пък притежавам достатъчно опит, за да наставлявам онези, които са експерти в тази област. Работата ми е съвсем различна и ако държите на бърз резултат, много малко мога да ви помогна.
— Опитай тогава нещо в дългосрочен план — избоботи Брей под нос.
— Ще опитам, агент Скофийлд, но както вече казах, не си въобразявам, че за мен няма тайни.
— В какъв смисъл? — обади се Камерън.
— Проучих бележника на Лезли, на подполковник Монтроуз, като въведох съдържанието на отделните страници в мощна текстообработваща програма. Моят бивш и далеч по-информиран колега Франк ми даде указания към какво да се насоча и тъй като бе по-лесно, с позволението на Лезли, най-напред да получа бележника, може и да съм открил нещо.
— Говори де — саркастично го подкани Скофийлд. — Досега всичките ти опити май са по-скоро вредни, отколкото полезни.
— Престани вече, Брандън — уморено го прекъсна Шийлдс и отново седна на стола си.
— Не мога да се сдържам, Жмичка. Тия типове ме бяха обявили за отписан.
— Бил съм в пубертета, когато е било взето онова немислимо решение, господин Скофийлд, а ако бях прочел цялото досие, щях да изразя категорично несъгласие. Сам ще прецените дали да ми повярвате, или не.
— Поне сте убедителен, това не мога да отрека. Освен това ви вярвам, макар да не зная защо. И тъй, какво открихте?
— Два израза, които се появяват във всяко от обажданията до подполковник Монтроуз от хората, отвлекли сина й. Забелязват се незначителни отклонения, но повторяемостта е налице, това е най-точното определение.
— В такъв случай говорете по-ясно — настоя Скофийлд.
— Подполковник…
— Нямам нищо против да ми казвате Лезли, Том — прекъсна го Монтроуз, — тук присъстващите знаят, че сме приятели, пък и в момента военните звания действат твърде изнервящо. Звучат някак хладно, не мислите ли?
— Всички ще се закълнем, че никой няма да узнае какво сме чули — обяви Прайс, като се усмихна мило на подполковника, а тя от своя страна се засмя смутено. — Моля, продължете, господин съветник.
— Добре тогава… Обажданията до Лезли във връзка със сина й са седем на брой, два пъти от Холандия, от Вормервеер и Хилверсум; приемаме, че това е Амстердам. Останалите са от Париж, Кайро, Истанбул, а и от страната ни, Чикаго и Седжуик, Канзас. Географският, по-точно глобалният обхват е основен метод за сплашване. Кои са тези хора? Откъде са дошли? Замисълът е бил да предизвикат сковаващ страх. Във всеки един от случаите мъжете, които се обаждали, давали инструкции и те трябвало да бъдат изпълнени незабавно, щом тя се озове в имението; всяко нещо трябвало да бъде изпълнено, в противен случай синът й щял да бъде убит… и то бавно умъртвен.