Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
— Да не губим време — каза тя, повдигайки изящните си вежди. — Лютичето е прав. Да се откажем от красноречието, от ефектните, но празни приказки. Проблемът, пред който сме изправени, е прост и банален.
— О, да — усмихна се Дийкстра. — Банален. Опасен нилфгардски агент, който вече можеше банално да лежи в моя най-сигурен затвор в Третогор, банално избягва, банално предупреден и изплашен от баналната глупост на господата Лютичето и Гералт. Виждал съм хора, качени на ешафода за значително по-дребни баналности. Защо не ме уведоми за готвената от вас засада, Лютиче? Не ти ли наредих да ме информираш за всички намерения на вещера?
— Не знам нищо за плановете на Гералт — излъга убедително Лютичето. — Нали ти казах, че тръгна към Темерия и Соден, за да търси онзи Риенс. Уведомих те също и когато се върна. Бях сигурен, че се е примирил с неуспеха. Риенс буквално се разтвори във въздуха, вещерът не намери никакви следи от него — казах ти и това, ако си спомняш…
— Излъга ме — изрече студено шпионинът. — Вещерът е намерил следи от Риенс. Във вид на трупове. И тогава е решил да промени тактиката. Вместо да преследва Риенс, е решил да изчака Риенс да намери него. Постъпил е на работа на кораб на Компанията на Малатиус и Грок като охрана. Добре си е направил сметката. Знаел е, че Компанията ще разгласи широко този факт, Риенс ще научи и ще предприеме нещо. И господин Риенс така и направил. Странният, неуловим господин Риенс. Наглият, самоуверен господин Риенс, който дори не иска да използва фалшиви имена или да преиначава своето. Господин Риенс, който от миля разстояние вони на нилфгардско огнище. И на магьосник ренегат. Така ли е, Филипа?
Магьосницата нито потвърди, нито отрече. Мълчеше, гледайки Лютичето проницателно и изпитателно. Поетът сведе поглед, изкашля се неуверено. Не обичаше такива погледи.
Лютичето делеше привлекателните жени, включително и магьосничките, на изключително приятни, приятни, неприятни и изключително неприятни. Изключително приятните отговаряха на предложението да отидат с него в леглото с радостно съгласие, приятните — с весел смях. Реакцията на неприятните беше трудна за предвиждане. В числото на изключително неприятните Лютичето включваше тези жени, при които само от мисълта за подобно предложение го побиваха тръпки и коленете му се разтреперваха.
Филипа Ейлхарт, макар и много привлекателна, беше изключително неприятна.
Освен това Филипа Ейлхарт беше много важна личност в Съвета на магьосниците и беше ползваща се с доверие придворна магьосница на крал Визимир. Беше много способен магик. Говореше се, че е една от малкото, овладели изкуството на полиморфизма.
Изглеждаше на трийсет години. По всяка вероятност наближаваше триста.
Дийкстра, сплел пръстите на пухкавите си ръце върху корема, въртеше в кръг допрените си палци. Филипа продължаваше да мълчи. Ори Ройвен кашляше, подсмърчаше и се въртеше, постоянно поправяйки широката си тога. Тя приличаше на професорските, но изглеждаше не като получена от Сената, а като че е намерена на сметището.
— Твоят вещер — обади се най-накрая шпионинът — е подценил господин Риенс. Организирал му е засада, но е показал пълна липса на разум, като е предположил, че Риенс ще се появи лично пред него. Според плана на вещера Риенс би трябвало да се чувства в безопасност. Не би трябвало да усети по никакъв начин дебнещите го подчинени на господин Дийкстра. Защото по нареждане на вещера господин Лютичето не е докладвал на господин Дийкстра за заложения капан. А според получените заповеди господин Лютичето е бил длъжен да докладва. Господи Лютичето е имал напълно ясни и еднозначни разпореждания за това, което е счел за целесъобразно да пренебрегне.
— Аз не съм твой подчинен — нацупи се поетът. — И не съм длъжен да изпълнявам твоите разпореждания и заповеди. От време на време ти помагам, но правя това по собствена воля, заради патриотичния си дълг, за да не бездействам, когато виждам наближаващите промени…
— Ти шпионираш за всички, които ти плащат — прекъсна го студено Дийкстра. — Донасяш на всички, на чиято кука си клъвнал. А аз съм те хванал с няколко доста добри куки, Лютиче. Така че не ми се надувай.
— Не ме е страх от шантаж!