Кръвта на елфите

— Достатъчно, достатъчно… — махна небрежно с ръка Дийкстра. — Без красноречие, моля, омръзна ми от красноречие. Просташко е някак.

— И аз така мисля — изсумтя трубадурът. — Но вещерът е простодушен, праволинеен в разсъжденията си добряк и не може да се мери с нас, обиграните в светските дела. Той просто не може да понася шпионите и аз знам, че няма да пожелае да разговаря с теб, а и дума не може да става да реши да помага на тайните служби. И не си го уловил с никакви кукички.

— Грешиш — каза шпионинът. — Уловил съм го. И то не само с една. Като начало е напълно достатъчно мелето в корабчето при Залива на габърите. Знаеш ли кои са били онези, които са се качили на борда? Съвсем не са били хора на Риенс.

— Нищо ново за мен — изрече спокойно поетът. — Сигурен съм, че са били няколко подлеци, каквито не липсват в темерийската стража. Риенс е разпитвал за вещера; изглежда, е обещал добри пари за сведения за него. Било е ясно, че вещерът му е много необходим. И ето че няколко пройдохи са се опитали да хванат Гералт, а после да го продадат на Риенс, като диктуват условията и изкопчат колкото пари успеят. Защото само за информацията биха получили малко или почти нищо.

— Поздравления за съобразителността. Ясна работа, ти не си вещерът, ти никога не би се хванал на такава въдица. Но нещата са много по-сложни, отколкото ти се струва. Работата е там, че моите колеги, хората от тайните служби на крал Фолтест, както се оказва, също се интересуват от господин Риенс. Те са разгадали плана на пройдохите, както ги нарече ти. И те са тези, които са се качили на кораба и са искали да хванат вещера. Може би като примамка за Риенс, а може би с друга цел. При Залива на габърите вещерът е убил темерийски агенти, Лютиче. Техният шеф е много, много ядосан. Та казваш, че Гералт е отпътувал? Надявам се, че не за Темерия. Може да не се върне оттам.

— И това ли ти е кукичката?

— Че как? Точно това. Мога да уредя проблема с темерийците. Но не и даром. Накъде тръгна вещерът, Лютиче?

— Към Новиград — излъга отново трубадурът, без да се замисли. — Да потърси там Риенс.

— Грешка, грешка — усмихна се шпионинът, правейки се, че не е забелязал лъжата. — Виждаш ли, жалко все пак, че не е преодолял отвращението си и не се е свързал с мен. Щях да му помогна да спести много нерви. Риенс не е в Новиград. Затова пък там е пълно с темерийски агенти. Най-вероятно очакват вещера. Те вече са научили това, което аз знам отдавна. А именно, че ако вещерът Гералт от Ривия бъде попитан по определен начин, той може да отговори на множество въпроси. Въпроси, които започват да си задават всички тайни служби на Четирите кралства. Изводът е простичък: вещерът идва тук, в Катедрата, и отговаря на тази въпроси на мен. И може да бъде спокоен. Ще успокоя темерийците и ще му осигуря безопасност.

— Какви въпроси имаш предвид? Може пък аз да успея да отговоря на тях?

— Не ме разсмивай, Лютиче.

— И все пак — обади се изведнъж Филипа Ейлхарт, — ако може? Може би ще ни помогне да спестим време? Не забравяй, Дийкстра, че нашият поет е затънал в тази афера до шията и той е тук, при нас, а вещерът — още не. Къде е детето, с което са видели Гералт в Каедвен? Момичето със сиви коси и зелени очи? Тази, за която Риенс те е разпитвал тогава, в Темерия, когато те е хванал и те е изтезавал? Е, Лютиче? Какво знаеш за това момиче? Къде я е скрил вещерът? Къде е отишла Йенефер, след като е получила писмото от Гералт? Къде се крие Трис Мериголд и какви причини има да се крие?