Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
— Ясно. Благодаря за предупреждението. Само едно нещо малко ме учудва. Казваш, че Дийкстра е получил заповеди от краля. А ти не получи ли някакви заповеди? Все пак и ти влизаш в съвета на Визимир.
— Вярно е. — Магьосницата не обърна внимание на подигравателния тон на вещера. — Влизам. И се отнасям сериозно към своите задължения, състоящи се в това да предпазвам краля от извършване на грешки. Понякога, както в този конкретен случай, не мога да кажа на краля директно, че греши, и да го убеждавам да не извършва прибързани действия. Просто трябва да му попреча да извърши грешка. Разбираш ли ме?
Вещерът кимна. Лютичето се съмняваше, че Гералт разбира. Защото знаеше, че Филипа лъже като по ноти.
— И така — изрече бавно Гералт, доказвайки, че разбира всичко прекрасно, — явно Съветът на магьосниците също се интересува от моята подопечна. И магьосниците искат да знаят къде е тя. И искат да се доберат до нея, преди да го стори Визимир или някой друг. Защо, Филипа? Какво толкова има в моята подопечна, с какво е предизвикала този интерес?
Очите на магьосницата се присвиха.
— Не знаеш ли? — изсъска тя. — Знаеш толкова малко за своята подопечна? Не искам да избързвам с изводите, но подобна неосведоменост показва, че изобщо нямаш необходимите умения, за да бъдеш опекун. Наистина се учудвам, че след като си толкова неосведомен и зле информиран, си се решил да поемеш опеката над нея. Не стига това, но и си решил да лишиш от възможността да бъдат опекуни и други — такива, които имат и това право, и съответната квалификация. И при всичко това още питаш защо. Внимавай арогантността ти да не те погуби, Гералт. Пази се. И пази това дете, по дяволите! Пази момичето като зеницата на окото си. А ако не ти е по силите, помоли за това някой друг.
За момент Лютичето си помисли, че Гералт ще спомене за задачата, с която се е нагърбила Йенефер. По този начин не рискуваше нищо, само щеше да лиши Филипа от аргументи. Но Гералт мълчеше. Поетът се досещаше за причините. Филипа знаеше всичко. Филипа го беше предупредила. И вещерът беше разбрал предупреждението.
Лютичето се съсредоточи върху наблюдението на очите и лицата им, чудейки се дали нещо не е свързвало двамата в миналото. Знаеше, че подобни словесни сблъсъци, доказващи взаимно привличане, като тези, които вещерът понякога водеше с магьосничките, много често приключваха в леглото. Но наблюдението, както обикновено, не му даде нищо. Имаше един-единствен начин да разбере дали вещерът е свързан с някого или с нещо: да влезе в точния момент през съответния прозорец.
— Опеката — продължи магьосницата след малко — означава да поемеш отговорността за безопасността на съществото, неспособно да си осигури тази безопасност само. Ако подложиш на опасност своята подопечна… Ако с нея се случи нещастие, ти ще си отговорен за това, Гералт. Само ти.
— Знам.
— Боя се, че все още знаеш твърде малко.
— Тогава ме просветли. Защо изведнъж толкова много лица поискаха да ме освободят от тежестта на тази отговорност, поискаха да поемат задълженията ми и опеката над моята възпитаничка? Какво иска от Цири Съветът на магьосниците? Какво иска от нея някой си Риенс, който вече е убил в Соден и Темерия трима души, които преди две години имаха контакт с мен и момичето? Който за малко да убие Лютичето, опитвайки се да изтръгне информация за нея? Какъв е този Риенс, Филипа?
— Не знам — каза магьосницата. — Не знам какъв е този Риенс. Но, подобно на теб, и аз много искам да узная.
— А този Риенс — обади се неочаквано Шани — дали случайно няма на лицето си белег от изгаряне трета степен? Ако е така, аз знам какъв е той. И знам къде е.
В настъпилата тишина се чу как по водосточния улей до прозореца започваха да почукват първите капки дъжд.
Шеста глава
Убийството винаги е убийство, независимо от мотивите и обстоятелствата. Защото тези, които убиват или замислят убийство, са престъпници и злодеи, независимо от това какви са: крале, князе, маршали или съдии. Никой от замислилите или извършили насилие не може да се смята за по-добър от обикновените престъпници. Защото всяко насилие по своята природа непременно води до престъпление.