Кръвта на елфите

— Нищо не разбираш.

— Риенс?

— Още по-лошо.

— В такъв случай наистина не разбирам… Момент. Реданците? Третогор? Дийкстра?

— Позна.

— Това още не е повод…

— Това вече е повод! — прекъсна го Лютичето. — Тях не ги интересува Риенс, Гералт. Интересуват ги Йенефер и момичето. Дийкстра иска да знае къде са те. Ще те принуди да му кажеш. Сега разбираш ли?

— Сега — да. Значи се омитаме. Как, през прозореца ли?

— Няма друг начин. Шани? Ще се справиш ли?

Медичката изпъна престилката си и каза:

— Това не е първият прозорец през живота ми.

— Не се съмнявам. — Поетът я изгледа внимателно, надявайки се, че ще успее да намери успешна рима или метафора за руменината по лицето й, но не успя. Видя само весели пламъчета в кафявите й очи и безсрамна усмивка.

На перваза кацна безшумно голяма сива сова. Шани тихо извика. Гералт посегна към меча си.

— Не ставай глупава, Филипа — каза Лютичето.

Совата изчезна, а на нейно място се появи неловко приклекналата Филипа Ейлхарт. Магьосницата веднага скочи в стаята си, като оправи дрехите си и косата си.

— Добър вечер — изрече тя студено. — Представи ме, Лютиче.

— Гералт от Ривия, Шани от Медицинския. А совата, която толкова ловко летеше подир мен, изобщо не е сова, а Филипа Ейлхарт от Съвета на магьосниците, понастоящем служеща на крал Визимир, украшението на двореца в Третогор. Жалко, че имаме само едно кресло.

— Напълно достатъчно е. — Магьосницата седна на освободеното от трубадура столче и огледа мрачно присъстващите, като задържа погледа си по-продължително върху Шани. Лютичето видя смаяно как медичката изведнъж се изчерви.

— По принцип това, заради което съм дошла, засяга изключително Гералт от Ривия — започна Филипа след кратко мълчание. — Обаче разбирам, че ще е нетактично да гоня някого оттук, така че…

— Аз мога да си тръгна — каза неуверено Шани.

— Не можеш — промърмори Гералт. — Никой не може, докато ситуацията не се изясни. Прав ли съм, госпожо Ейлхарт?

— За теб съм просто Филипа — усмихна се магьосницата. — Да оставим настрана етикета. И няма нужда никой да излиза, никой не ми пречи. Най-много нечие присъствие да ме изненадва, но какво пък — животът е безкрайна поредица от изненади… както казваше една моя позната. Наша обща позната, Гералт. Медицина ли учиш, Шани? Кой курс си?

— Трети — измънка девойката.

— Ах! — Филипа Ейлхарт гледаше не в нея, а във вещера. — Седемнайсет години, каква хубава възраст. Какво ли не би дала Йенефер, за да бъде отново на толкова. Как мислиш, Гералт? Впрочем при първа възможност ще я попитам лично.

Вещерът се усмихна неприятно.

— Не се съмнявам, че ще я попиташ. Не се съмнявам и че ще съпроводиш въпроса си с коментари. Не се съмнявам също, че това ще ти бъде много забавно. А сега да преминем към работата, моля.

— Правилно — кимна магьосницата със сериозно изражение. — Сега му е времето. А ти нямаш много време. Вероятно Лютичето вече е успял да ти предаде, че Дийкстра изведнъж изпита желание да се срещне с теб и да поговорите с цел установяване на местоположението на някакво момиче. Дийкстра има заповеди от крал Визимир по този въпрос, така че ще настоява много да му посочиш това място.