Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Швейк седна на пейката до вратата и започна да разправя, че на карпатския фронт атаките ни били неуспешни; от друга страна обаче комендантът на Пршемишъл, генерал Кусманек, пристигнал в Киев; в Сърбия австрийската армия изоставила единадесет опорни точки и сърбите нямало да издържат дълго време да бягат подир австрийските войници.
След това той почна да прави разбор на по-известните битки и откри нова Америка, като каза, че обградената отвсякъде част няма друг изход, освен да се предаде.
След като се наприказва, Швейк намери за нужно да излезе вън и да каже на отчаялата се вече дама, че веднага ще се върне, та да не се отдалечава наникъде. Тогава отиде в канцеларията, където намери поручик Лукаш. Той тъкмо помагаше на един подпоручик да разгадае една схема окопи и го упрекваше, че не знае да чертае и че няма никакво понятие от геометрия.
— Виждате ли, ето така трябва да се начертае. Когато към дадена права ще спускаме перпендикуляр, ние трябва да начертаем такава линия, която да образува с основата прав ъгъл. Разбирате ли? Само в такъв случай ще прокарате окопите правилно и няма да ги зашибате в линиите на противника. Ще останете на разстояние шестстотин метра от него. Така както сте ги начертали, ще наблъскате нашата позиция в линията на противника, а окопите ви ще се изправят перпендикулярно над противниковите позиции. На вас ви трябва тъп ъгъл. Това е толкова просто, нали така?
А запасният подпоручик, някакъв банков касиер в цивилния си живот, се беше надвесил съвсем отчаян над плановете и не можеше да разбере нищо. Той истински си отдъхна, когато Швейк се приближи до поручика:
— Господин поручик, разрешете да доложа. Една дама ви праща ей това писмо и чака за отговор. — При това той намигна многозначително и съзаклятнически.
Прочетеното не направи благоприятно впечатление на поручика.
Lieber Heinrih! Mein Mann verfolgt mich. Ich muss unbedingt bei Dir ein Paar Tage gastieren. Dein Bursch ist ein grosses Mistvieh. Ich bin ungluecklich.
Deine Kati177
Поручик Лукаш въздъхна, заведе Швейк в съседната канцелария, затвори вратата и започна да се разхожда между масите. Когато най-после се спря пред Швейк, поручикът каза:
— Дамата пише, че сте говедо. Какво сте ѝ направили?
— Съвсем нищо не съм ѝ направил, господин поручик. Държах се много прилично, но тя искаше да се настани в жилището. И понеже не бях получил никаква заповед от вас, не можех да я оставя вътре сама! На всичко отгоре пристига и с два куфара и се разполага като у дома си.
Поручикът още веднъж въздъхна дълбоко и Швейк повтори въздишката.
— Какво? — изрева застрашително поручикът.
— Тежък случай, господин поручик. На улица Войтешка живееше един тапицер. Преди две години у него се нанесе една госпожица и той не можа да я изгони от жилището си. На края той отрови и нея, и себе си със светилен газ. И така тури край на комедията. Неприятностите с жените са страшно нещо. Аз знам много добре.
— Тежък случай — повтори поручикът думите на Швейк. Никога досега не беше казвал такава гола истина. Милият Индржих наистина бе изпаднал в неприятно положение. Преследваната от съпруга си съпруга идваше на няколкодневно посещение тъкмо когато предстоеше да пристигне госпожа Мицкова от Тршебон и в продължение на три дни да му принадлежи изцяло, както правеше през всеки три месеца, когато идваше в Прага на покупки. Освен това в други ден щеше да дойде и една госпожица. След като се бе колебала цяла седмица, тя му беше обещала, че ще му позволи да я съблазни, тъй като щяла да се омъжи за някакъв инженер чак след един месец.
И сега поручикът седеше на масата с наведена глава, мълчеше и мислеше. Но нищо свястно не можеше да измисли. На края взе плик, хартия и в канцеларски стил написа следното:
Скъпа Кати! На работа съм до 9 часа вечерта. Ще дойда в десет. Моля те, чувствувай се като у дома си. Колкото се касае до Швейк, свръзката ми, дадох му вече нарежданията си да изпълнява всичките ти желания.