Огнено жертвоприношение

— Трябва да се обадя по телефона.

Влязох в сградата и след няколко секунди те ме последваха. Позвъних на същия номер, на който преди се бях обадила на Жан-Клод. До разсъмването оставаха няколко минути и той вероятно все още беше на крак.

Жан-Клод вдигна слушалката толкова бързо, сякаш очакваше да позвъня.

— Oui, ma petite.

— Грегъри и Вивиан не са успели да се измъкнат. Мислех, че си се договорил за всички.

— Другите принудиха Падма да се съгласи, но той постави условие: всеки, който иска да си тръгне, трябва да го направи със собствените си крака. Знаех какво е намислил, но това бяха най-добрите условия, които можах да договоря. Моля те, повярвай ми.

— Добре, но аз няма да ги изоставя. Ако Падма ще се прави на хитрец, и ние го умеем не по-зле.

— Какво смяташ да правиш, ma petite?

— Ще се върна там и ще им помогна да се измъкнат. Нали Падма не е казал, че трябва да се измъкнат без чужда помощ?

— Не е — тежко въздъхна Жан-Клод. — Разсъмването застрашително наближава, ma petite. Ако си длъжна да сториш това, почакай поне два часа. Толкова ще са достатъчни да заспят дори най-могъщите от нас, но не чакай по-дълго. Не знам колко сън е необходим на членовете на Съвета. Може да се събудят много скоро.

— Ще почакам два часа.

— Ще ти изпратя някои от вълците. Ако Падма спи, те ще ти бъдат от полза.

— Чудесно.

— Трябва да тръгвам.

Телефонът замлъкна и аз почувствах, че слънцето се показа над хоризонта. Усещах как над мен се стоварва огромна тежест и само след миг ми стана трудно да дишам, тялото ми сякаш натежа с няколко тона. После това усещане премина и разбрах, че Жан-Клод се е отдал на дневния си покой. Дори с три знака, по-рано не бях усещала нищо подобно. Знаех, че Жан-Клод ме защитава от онова, което можеше да ме накара да почувствам третия знак. Той защитаваше дори Ричард. От нас тримата Жан-Клод знаеше най-много за знаците — как да ги използва, как да не ги използва и какво всъщност означават. Няколко месеца се занимавах с това и вече не задавах много въпроси. Понякога си мислех, че не искам да знам отговорите. И, ако се вярва на Жан-Клод, Ричард също не искаше да ги знае. Вампирът просто беше безкрайно търпелив с нас, като родител с умствено изостанали деца.