Огнено жертвоприношение

Таксито замина. От него не слязоха нито Вивиан, новата играчка на Господаря на зверовете, докато той е в града, нито Грегъри, братът на Стивън с неговата пробудила се съвест. Не ми достигаха поне още двама леопардлаци. Какво става?

Зейн тръгна към мен, сякаш бяхме стари приятели.

— Казах ти, Шери, тя е нашата алфа, наш leopard lionne. Знаех, че тя ще ни спаси.

Той падна на колене пред мен. Дясната ми ръка беше в джоба и стискаше браунинга, така че му се налагаше да поеме лявата. Достатъчно дълго бях общувала с върколаци, за да знам, че положението на алфа е свързано с докосвания и опипвания. Върколаците, също като животните, в които понякога се превръщат, се нуждаят от докосването за по-голяма сигурност. Затова аз не се съпротивлявах, но свалих предпазителя на браунинга.

Зейн хвана ръката ми внимателно, почти благоговейно. Притисна буза към пръстите ми и се потърка, както правят котките. Усетих как лизна опакото на дланта ми и предпазливо дръпнах ръката си. Струваше ми доста усилия да не отрия ръката си в палтото.

Високата блондинка, Шери, ако правилно бях разбрала, просто ме гледаше.

— Тя не спаси всички наши.

Гласът й беше поразително нисък контраалт. Мъркаше като котка, дори в човешкия си облик.

— Къде са Вивиан и Грегъри? — попитах.

Тя посочи натам, откъдето бяха дошли.

— Там са. Все още са там.

— Договорката беше да освободят всичките ми хора.

Зейн скочи на крака толкова бързо, че сърцето ми подскочи и машинално плъзнах пръст към спусъка. Поставих браунинга на предпазител и извадих ръката си от джоба. Те не се канеха да ме нападнат, но ако Зейн не престанеше да скача около мен като пънк версия на Тигъра от „Мечо Пух“, можеше случайно да натисна спусъка. Обикновено бях по-добре с нервите.

— Господарят на зверовете каза, че всеки, който те признава за доминант, може да си отиде, ако е в състояние да върви. Но той вече се постара Вивиан и Грегъри да не могат да ходят.

Стомахът ми се сви на топка.

— Какво имаш предвид?

— Когато си тръгнахме, Вивиан беше в безсъзнание — каза Шери и сведе поглед — Грегъри се опита да пълзи след нас, но не можеше, защото беше осакатен — тя вдигна очи, пълни със сълзи. — Той викаше след нас. Молеше ни да не го зарязваме — тя избърза сълзите с гневно движение на ръката си. — Но аз го изоставих. Той така виеше, а аз го изоставих, защото повече от всичко на света исках да се измъкна оттам дори това да означаваше да останат там приятелите ми и да бъдат измъчвани, насилвани и убивани.

Тя скри лицето си с ръце и зарида. Зейн се приближи към нея и я прегърна.

— Габриел също нямаше да успее да спаси всички. Тя направи всичко по силите си.

— Как пък не — казах аз.

Зейн ме погледна и потърка лице о шията на Шери, но погледът му беше сериозен. Той беше много доволен, че е останал жив, но не искаше да зарежем другите.