Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Какво? — попита тя.
— Как се нарича барът?
— Не си спомням.
— Долф?
— „Огнено жертвоприношение“ — припомни Долф.
— Всеизвестното свърталище на вампири — засмях се аз.
— Това не е във вампирския район — рече тя. — Откъде да знам, че е вампирски бар?
— Ами табелата отвън със снимка на Кристофър Лий в ролята на Дракула?
— Късно беше и всичко друго беше затворено.
— В университетското градче на Делмар в петък вечер? Хайде стига, Вики. Можеше и по-добре да го измислиш — казах аз.
Тя докосна лепенката на шията си с потрепваща, изящна ръка.
— Той ме ухапа. — Гласът й затрепери и нови сълзи потекоха по страните й.
Аз се върнах при нея, поставих ръка на облегалката на стола й, наведох се към лицето й и казах:
— Ти лъжеш, Вики.
Тя скри лицето си с ръце и избухна в плач. Поставих пръст под брадичката й и я повдигнах.
— Добре се справяш, но недостатъчно добре.
Тя се изтръгна и скочи толкова рязко, че столът падна на пода.
— Аз бях нападната, а вие се опитвате да ме изкарате виновна! Вие сте жена. Мислех, че ще разберете.
— Престани да призоваваш към женска солидарност, Вики — поклатих глава аз. — Този номер няма да мине.
Тя дръпна рязко лепенката от шията си и я хвърли на пода.
— Ето, вижте, вижте какво ми направи той!
Ако тя очакваше да се смутя, не беше попаднала на подходящия човек. Приближих се към нея и наведох главата й настрани. Следите от зъбите на вампира бяха съвсем пресни. Чисто, фино ухапване, без оток по млечнобялата й кожа, без следи от смукане на кръв. Просто два прецизни белега от кучешки зъби.
Аз се отдалечих от нея.
— Плиснала си уискито в лицето му веднага, щом те е ухапал?
— Да. Не исках да ме докосва.
— Гаден вампир — усмихнах се аз. — Ходещ труп!
Какво пък, тя не говореше безсмислици.
— Благодаря, Вики. Благодаря ти, че си поговорихме.
Тръгнах към вратата и кимнах на Долф да ме последва. Зебровски остана с госпожица Пиърс.
Долф затвори вратата зад себе си.
— Ти видя в това ухапване нещо, което на мен ми убягна. Какво беше то? — попита той.
— Ако вампир забие в теб кучешките си зъби, но не успее да изпие много кръв, остават белези от смукането. Точно както кръвта ти смуче човек. Зъбите не са кухи, те само пробиват кожата, за да може вампирът да смуче кръв. Затова са толкова остри и малки. Ако вампирът смуче достатъчно дълго, той изсмуква кръвта от областта на ухапването и почти не остават следи. Ако ухапването е станало бързо и смученето е било за кратко, не би останал такъв чист белег. Та мисълта ми е, че някой друг й е причинил това по-рано и то е продължило доста повече от няколко секунди.
— Знаех, че лъже — каза Долф и поклати глава. — Но си мислех, че е плиснала в лицето му не уиски, а някаква друга течност. Мислех си, че е внесла в бара бензин или нещо подобно.
Поклатих глава.
— Ако вампир пламне, той ще гори, докато не го изгасят или не се превърне в пепел. Може да останат парчета от костите, но вампирите изгарят почти напълно. Дори отпечатъците от зъбите няма да помогнат за разпознаването.
— Барманът е измъкнал пожарогасител иззад барплота. Свидетелите казват, че е действал бързо.
— Да, браво на добрия славен Хари — кимнах аз. — Истинско чудо е, че вампирът е оцелял. Знам, че много хора са категорично против вампирските заведения извън вампирския район. Дори е била подадена петиция и се подготвя нещо като общоградски митинг. Госпожица Пиърс ще бъде отлично потвърждение колко сериозни са опасностите от излизането на вампирите извън техния район.
— Собственикът на заведението каза, че тази лоша реклама може да го разори.
— О, да. Освен другото, може да има и личен мотив против този вампир. Може да не е точно на госпожица Синеока, а на някой неин познат, който би искал да го види мъртъв.
— Не е изключено тя да е член на „Хората преди всичко“. Те обичат да горят вампири.
— Фанатичният вампиромразец не би допуснал вампир толкова близо до шията си, както тя е сторила. Не. От „Хората преди всичко“ може да са й платили да компрометира бара. А може да е член на „Хора против вампирите“ или дори на „Хората преди всичко“, но да не вярва в делото им. Ухапването свидетелства за това.
— А изключено ли е вампирът да е завладял съзнанието й?
— Не мисля, но имам още интересни въпроси за другите свидетели.
— Например?
— Сигурни ли са, че въпросният вампир я е вкусил? Убедени ли са, че той я е ухапал? Попитай ги дали е миришела на кръв, когато е влязла.
— Не разбрах съвсем — каза Долф.
— Ако вече е имала ухапване, когато е влязла, то някои от посетителите може да са надушили миризмата. Може и да не са, раната беше съвсем чиста и вероятно затова вампирът е постъпил така. Ако само я беше ухапал и ако й беше пуснал кръв, другите вампири щяха да я надушат.