Господарка на Империята

— Имам едно подозрение. Когато успея да го потвърдя, ще ти кажа повече.

От уважение към компетентността му Хокану не настоя за отговор. Затича още по-бързо и стигна до кухнята на половин стъпка пред Началника на шпионите.

Стъписаните слуги вдигнаха глави от вечерята, която приготвяха за работниците на полето, видяха появилия се разчорлен и задъхан господар и моментално се проснаха на пода.

— Чинии, чаши — викна задъхано Хокану. — Всеки прибор, който е използвала Господарката, когато чуждоземният търговец на подправки е бил тук. Донесете всичко за оглед на лечителя.

Главният готвач пребледня.

— Господарю… Чашите и чиниите от вчера са почистени и прибрани както винаги, още снощи.

Аракаси и Хокану се спогледаха отчаяно.

Никаква следа не беше останала от отровата, която можеше да е носил търговецът на билки от Мидкемия. А ако не можеха да открият каква отвара е поразила Мара, не можеше да има надежда, че ще намерят противоотрова.

Осъзнал, че Хокану е на ръба да избухне, Аракаси го стисна за раменете.

— Чуй ме! — заговори Главният шпионин с тон, който накара проснатите на пода слуги да потръпнат. — Тя умира, да, и бебето е мъртво, но все още не всичко е загубено.

Хокану не отвърна нищо. Тялото му бе изпънато като струна в хватката на Аракаси.

Началникът на шпионите продължи по-меко:

— Използвали са бавна отрова…

— Искат да страда! — извика измъчено Хокану. — Убийците й искат всички ние да гледаме и да сме безпомощни!

Аракаси, поел риска за неописуеми последствия, както затова, че си бе позволил да сложи ръце на благородник, така и защото го предизвикваше да изригне от гняв и болка, грубо разтърси господаря си и ревна:

— Да! И точно тази тяхна жестокост ще спаси живота й!

Това вече привлече вниманието на Хокану. Запотен и съзнаващ опасността, на която се е изложил, Аракаси продължи:

— Никой жрец на Хантукама не може да бъде намерен навреме. Най-близкият…

Хокану го прекъсна:

— Кървенето ще я довърши много преди отровата да свърши работата си.

— А, не — заяви грубо Аракаси. — Говорих с акушерката. Пратила е човек до храма на Лашима за венчелистчета от златна корона. Лапа, приготвена от тях, ще спре кървенето. Това ми оставя поне малко време да проследя търговеца на подправки.

Разумът се върна в очите на Хокану, но лицето му остана напрегнато.

— Търговецът имаше носачи варвари.

Аракаси кимна.

— И е бил облечен така, че да привлече внимание. Златото е именно за да бъде забелязан и запомнен.

— Откъде знаеш за златото? Да не си срещнал търговеца на пътя?

— Не — отвърна Аракаси с лукава усмивка й пусна консорта на Мара. — Чух клюките на слугите.

— Има ли някоя подробност, която да ти убягва? — попита удивено мъжът на Мара.